Той стисна очи, скръцна със зъби, гърдите му се повдигаха от усилието да си поеме въздух, но успя да сложи марля върху раната, като се наведе напред. Преметна рулото бинт през рамо, като придържаше единия край. Посегна назад към кръста си с лявата ръка, напипа рулото, издърпа го отпред, вдигна го нагоре и отново го прехвърли през рамото си.
По този начин успя да намотае бинта два пъти върху марлята. Пристегна краищата, пребори се с позива да повърне отново и после върза бинта.
Натискът върху раната намали кървенето, но не го спря. Дарил форсира двигателя и насочи яхтата към Маями.
Усещаше как кръвта се просмуква в седалката, в джинсите му.
Нищо не можеше да направи.
Много би му се искало да обърне и да премаже Пол, но щеше да е загуба на време. А време нямаше. Никакъв шанс да се върне на Големия Кайман. Властите там със сигурност вече бяха научили за целта на посещението му. Щяха да го задържат и да го разпитат.
Не, Маями беше единствената възможност. Щеше да плава четири или пет часа с вятъра в гръб, както духаше сега. Щеше да успее. В Маями имаше всякакви шарлатани, които щяха да го закърпят, да му дадат антибиотици и болкоуспокоителни, без да обелят нито дума.
Ако успееше да стигне.
Дарил залепи гръб към седалката, за да притиска раната. Усети как кръвта отново рукна, овладя писъка си и се съсредоточи над управлението на яхтата.
Ще успея, каза си.
Имаше пари, а това беше от значение в момента. Веднъж вече беше открил Пол Купър, щеше да го направи отново.
Стиснал щурвала, Дарил се застави да отвори очи и ги впери в хоризонта.
Усети остра болка в челото и едва тогава осъзна, че е припаднал и е ударил главата си в щурвала. Едва ли за дълго, сигурно за броени секунди, но се уплаши.
Нямаше начин да се прибере в Маями жив. Нямаше начин и да зашие раната. Намираше се в открито море, а ако се върнеше на Големия Кайман, щяха да го арестуват.
Налагаше се да помисли. Нямаше място за грешки. Мисли или си мъртъв.
Дарил изключи двигателя, стана и отиде в задната част на кокпита. От усилието в очите му се стече пот. Щом стигна до пейката, той повдигна седалката и отдолу се показа комплектът, с който се подаваше сигнал за помощ. Извади го, остави го върху масата и го отвори.
Избра сигнална ракета и излезе на палубата. Развърза бинта, съблече ризата си. Застана на палубата с разкрачени крака. Остави тялото си да се полюшва с ритъма на вълните. Вдигна ръка над рамото си. Изкрещя от усилието. По бузите му се стичаха сълзи, когато свали ръката си. Ракетата щеше да привлече вниманието на корабите наблизо. Щяха да дойдат, ако я забележат. Така става в морето. Всеки помага на всекиго независимо от обстоятелствата.
— Майната му — каза Дарил и дръпна капачето на ракетата.
Не се виждаха никакви кораби или яхти. Той не изпращаше сигнал за помощ.
Яркият натриев пламък лумна. Дарил отново се пресегна през рамото си, изопна надолу ръка колкото можа и доближи пламъка към раната. Непременно трябваше да спре кървенето и единственият му вариант беше да обгори раната. Цвърченето на кожата и миризмата на горяща плът го връхлетяха едновременно и той изкрещя към слънцето, както крещи само умиращ.
50
— Как се отваря архивиран файл, за бога? — попита Доул.
Стана и се отдръпна от бюрото си. Блох се настани на неговото място, а той скръсти ръце, поклати глава и изду бузи.
Приспособяването към някои видове техника просто не ставаше толкова плавно както към други. Блох го измери с унищожителен поглед и хвана мишката. Щракна бързо няколко пъти и каза:
— Принтера се.
Принтерът до бюрото му забръмча. Започна да печата листове. Доул взе първия, погледна го и го захвърли върху бюрото пред Блох.
— Нищо не разбирам. Какво е това, по дяволите? — попита.
Блох взе листа и го разгледа.
Списък с есемеси. Всичките от Марая до други номера. Без входящите есемеси. Само нейните съобщения, датите и времето на изпращане.
Блох стана, взе листовете от принтера, а той продължи да бълва още и още. Тя започна да ги чете лист по лист.
— Добре. Значи преглеждат телефона и компютърна програма намира изпратените съобщения. После друга програма намира получените съобщения. Трябва да ги съчетаем. Като пъзел — обясни Блох.
Доул завъртя очи, вдигна ръце и каза:
— А уж новите технологии ни улеснявали живота. Мразя пъзелите.
Блох овладя усмивката си. Изчакаха принтерът да приключи. Нужни бяха двайсет минути и две презареждания с хартия, но накрая разполагаха с купчина хартия. Може би шестстотин листа.
Двамата заедно разчистиха бюрото на Доул и си разделиха страниците. Беше извършена дисекция на мобилния телефон на Марая и сега те трябваше да го сглобят отново, за да видят цялата история.