— Така ли? Сержантът ти е на друго мнение. Написал ти е страхотна препоръка. Видях я в досието ти.
— Защото искаше да се отърве от мен — каза Блох.
По лицето ѝ плъзна неприятно изражение, като че ли беше вкусила нещо кисело и искаше да го изплюе. И го направи посвоему, като смени темата.
— Мислиш ли, че Марая ще се справи в съда? — попита Блох.
Доул смяташе, че тя ще се справи, стига Блох да не я кара до съда — клетата жена щеше да трепери от уплах, ако трябваше да преживее нещастието да бъде возена от Блох.
— Жената е желязна. Спомените ѝ не са много ясни, но ще бъдат, докато дойде време да застане на свидетелското място. Винаги бих заложил на Марая Купър срещу който и да било адвокат на обвиняемия.
— Ще трябва да ѝ направят медицинска експертиза — отбеляза Блох.
— Това зависи от прокурора. Отначало звучеше колебливо, но преди да си тръгнем, вече ми се стори много убедителна. Знам, че когато я намерихме на брега, беше пълна развалина, но тогава имаше мозъчен кръвоизлив. Състоянието ѝ се подобрява с всеки изминал ден.
— Значи Оукс отърва кожата? — попита Блох.
— Така изглежда. Не намерихме нищо в къщата му. Не е ходил на работа от няколко дни и твърди, че бил болен. Само толкова. Не е достатъчно за арест. Може да изровим нещо друго за него. Току-виж, този предплатен мобилен се окаже негов. Не знам, не ми се вярва. Оукс не ми изглежда голям романтик. Фактът, че според Марая с брака ѝ е свършено, само уличава допълнително съпруга ѝ, обаче…
— Обаче какво? — попита Блох.
— Може би Оукс не е нападнал Марая, но пък може да е помагал на Купър, нали?
— Защо ще помага на Купър? — попита Блох.
— Според мен човек с двайсет милиона долара в банката може да си подсигури помощ, ако му потрябва, не мислиш ли? — попита Доул.
Блох кимна и каза:
— И все пак. Много е рисковано при такъв интерес от медиите.
Доул се хвана здраво, докато Блох вземаше завоя и бръсна леко ръба на тротоара.
— Оставам с впечатлението, че Оукс няма нищо против да поеме някои рискове, ако парите си заслужават — отбеляза Доул.
— Парите ли? Чакай малко, ами ако гледаме всичко наопаки? — попита Блох.
За миг Доул си представи картината в кабинета си. И как Блох му казва по време на интервюто си, че тя е наопаки, и си тръгва.
— Ами ако Марая е имала връзка с Дарил Оукс? После открива, че съпругът ѝ е Льобо и че има двайсет милиона в банката. Казва на Дарил. Може би той я насърчава да заплаши Пол, че ще го издаде, и да вземе част от парите. Може би обещава да избяга с нея и с няколко от милионите на мъжа ѝ. А всъщност Дарил използва Марая, за да се добере до парите. Това повече прилича на типа, с когото разговаряхме пред къщата му — отбеляза Блох.
— Добре. Но кой е наранил Марая? Все още изглежда, че е бил Купър, нали?
Блох не отговори. Натисна педала на газта и се вкопчи във волана. Стигна до летището за трийсет минути и паркира на най-близкия паркинг, на място с надпис „Паркирането забранено“, рискувайки да им сложат фиш за глоба. Двамата се запътиха към терминал 1 на летището в Бей Сити. Билетите ги чакаха на гишето и двамата чекираха пистолетите си през системата за пътуване на полицаи.
Летищната охрана не провери никой от двамата и те минаха направо и се качиха на самолета преди всички останали. Полетът до Ню Йорк беше три часа и половина. Блох си носеше разпечатките от телефонните данни. Щеше да ги прегледа по време на полета. Доул си носеше нещо друго. Канеше се да прочете за пръв път роман на Джей О. Льобо. Не беше първата книга, която се канеше да прочете след препоръка на Блох. Нито беше най-новата на автора. Беше я избрал напосоки — роман, озаглавен „Ангелските водопади“. Когато колесникът на самолета се откъсна от пистата, той разгърна книгата. И още преди да прочете първата страница, заспа.
51
Пол Купър стовари разнебитеното си тяло на брега пред погледа на двама слисани рибари. Проверяваха мрежите си, готвеха се да излязат в морето с катамарана. Пол полежа на белия пясък, за да успокои дишането си и да даде отдих на преуморените си мускули, но не за дълго. Ако си позволеше да остане още малко, щеше да се схване и нямаше да бъде в състояние да помръдне няколко часа.
С мъка се изправи, отупа пясъка от мокрите си дрехи и поздрави рибарите. Тръгна през плажа към шосето. Личеше си, че местните за пръв път виждат бял човек, който изплува от морето. Е, за всяко нещо си има първи път.
Пол обаче не за пръв път започваше от нулата. Няколко пъти през живота си беше оставал без нищо. Веднъж изгуби апартамента си заради необслужвана ипотека. Взеха му и колата, купена на лизинг. Раздели се дори с кучето си, защото изгуби работата си.