— Какъв е адресът на банковата сметка на тази фирма? — попита Блох.
— Опасявам се, че не мога да разкрия тази информация без съдебно разпореждане. Както сигурно допускате, договорът съдържа строга клауза за поверителност. Не мога да ви дам тези данни, дори да исках, макар че не виждам как биха ви помогнали.
Очите на Фулъртън бяха приковани в Блох, а нейната химикалка се движеше по листа.
— Защо няма да ни помогнат? Опитваме се да намерим този човек.
— Адресът на банковата сметка е като адреса на фирмата — същата пощенска кутия.
— Да, но може би имате повече информация, не само адреса на сметката — изтъкна Доул. — Вижте, господин Фулъртън, би трябвало в това издателство все пак да има някой, който се е срещал с него. Хайде сега…
— Не, наистина няма. Вече не.
— Но навремето е имало. Сега си спомням, първият му редактор, нали? — попита Доул.
— Да, Боб Креншо. Вече не е с нас.
— Но би трябвало да имате досиета на авторите си с адрес и други данни — каза Доул.
Фулъртън погледна Сара, барабанейки с пръсти по бюрото, и кимна.
Тя излезе от кабинета.
— Ще ви покажа цялата информация, която имаме за Льобо — каза Фулъртън.
Сара се върна в кабинета с два листа за писма и ги подаде на Доул. Още топли от принтера.
Оказа се най-обикновен въпросник. Като адрес Льобо беше посочил номера на пощенската кутия, която Блох и Доул бяха огледали преди малко. Дата на раждане, лична история, истинско име, ако работите под псевдоним — всичко това беше оставено празно.
— Както виждате, този човек открай време е потаен — каза Фулъртън.
— Аз ли не знам! — отговори Доул. — Значи редакторът, който първи е работил с Льобо, Боб Креншо, е напуснал издателството, така ли?
— Да, много тъжно.
— Имаше ли семейство или близки колеги, с които евентуално да е говорил за Льобо?
— Не, Боб беше затворен човек. Беше разведен, нямаше деца и не поддържаше връзка с бившата си жена, но не знам какво е правел в извънработно време. Вече обсъдихме това с полицията тогава — каза Фулъртън.
Тихото скрибуцане на химикалката на Блох по бележника рязко секна — това беше нещо ново.
— Какво имате предвид под „тогава“? — попита Доул.
— Когато ни съобщиха за Боб — отговори Фулъртън.
— Какво ви съобщиха? Не ви разбираме — обади се Блох.
Фулъртън извърна глава и се загледа в силуета на Манхатън. Доул проследи погледа му и се полюбува на гледката: Флатайрън Билдинг гордо се извисяваше над Пето Авеню и Мадисън Скуеър Парк. Сякаш Фулъртън искаше да вижда яркия образ на живота, който кипеше под него, докато отговаря на въпроса. Може би, помисли си Доул, така издателят цели да намали злокобната тежест на думите си.
— Боб Креншо изгорял в багажника на автомобил на запустяло място под Манхатънския мост. Боб е бил убит.
Сара наведе глава. Доул не каза нищо. Само слушаше как химикалката на Блох отново скрибуца по страницата.
— Льобо беше ли заподозрян в убийството? — попита Доул.
— Не, разбира се. Защо да бъде? Вижте, Боб имаше много проблеми. Случаят не беше разрешен, но не е имало никаква враждебност между Льобо и Боб, иначе Льобо щеше да смени издателите си. Искам да ви помогна, но не мога да ви кажа много повече.
— Работите с този човек от години. Все трябва да можете да ни кажете за него нещо, което ние не знаем — настоя Доул.
Фулъргън сведе очи и отговори:
— Знаете ли колко е трудно да напишеш един роман с неочакван обрат?
— Не знам — отговори Доул.
Фулъртън се приведе напред, насочи вниманието си изцяло към Доул и каза:
— Според мен това е най-трудното нещо за един писател. Льобо всеки път буквално избива рибата. Никога не можеш да допуснеш какво ще се случи. Редактирам ръкописите му съвсем леко, но въпреки това се натъквам на съпротива. Този човек обожава анонимността си, но по някакъв странен начин страшно се гордее с работата си.
— Гордее се, значи?
— Знам, че е налудничаво. Но ако не обоснова солидно всяка поправка в ръкописа, той просто не я приема. Оставам с впечатлението, че брани произведенията си със зъби и нокти. И така трябва да бъде. Знае колко е добър. Знам, че е парадокс, но такова е моето усещане. Ако си създал нещо страхотно, защо ще се криеш и няма да си припишеш заслугите?