— Пол Купър е изтеглил парите от тази сметка, така ли? Двайсет милиона долара? — попита Доул.
Столът на Блох изскърца по пода, тя се изправи, затвори очи и вдигна ръце към главата си, все едно пред очите ѝ току-що беше станала катастрофа.
— Да, господине. Останаха по-малко от двайсет милиона, след като плати банковите такси и ние му удържахме местните данъци.
Кръвта на Доул кипна и той не успя да се въздържи:
— Господин Алейн, дайте ми една причина да не долетя на секундата да ви арестувам!
Господин Алейн остана невъзмутим.
— Защото, шерифе, бях оторизиран да прехвърля парите.
— Кой ви оторизира?
— Вие, разбира се — отговори господин Алейн с огромно задоволство.
— Аз съм ви оторизирал?! — смая се Доул.
— Да, вие дойдохте заедно с господин Купър, показахте ми служебната си карта, обяснихте, че запорът на сметката е чисто и просто недоразумение и че като проява на добра воля сте придружили лично господин Купър, за да се погрижите той да се прибере благополучно с парите.
Доул говори още двайсет минути и най-сетне приключи.
— Моля те, кажи ми, че той ще ни изпрати записа от охранителните камери в банката — каза Блох и отново се настани на мястото си срещу Доул.
— Няма охранителни камери. Банката не използва камери в зоните за клиенти — каза той.
— Мамка му!
— И преди да ме попиташ, нямат и фотокопие на служебната ми карта. Някакъв негодник просто е отишъл там и се е представил за мен. Явно е бил хубав фалшификат. По дяволите!
— Значи Купър е изчезнал. Повече няма да го видим, нали?
Изядоха мълчаливо чийзбургерите си. Доул премисляше разследването. Стъпка по стъпка. Бяха в задънена улица. Искаше му се и Блох да го признае.
— Освен ако не го накараме сам да дойде при нас — каза Блох.
Автомобилите на шерифството на Порт Лоунли се поддържаха безупречно. Не скъпяха средства. Полицейската кола, която спря на паркинга, беше получила четири нови гуми само две седмици по-рано. На връщане към шерифството Блох прелетя с колата през Бей Сити, по шосето и по тесните улички на Порт Лоунли и паркира сред мириса на пушещи спирачни дискове и две почти гладки задни гуми. Остави доста каучук по улиците на Бей Сити.
Доул и Блох влязоха в шерифството и завариха Сю да печата бясно на лаптопа си. Не звъняха телефони, нямаше арестанти в килиите, а заместник-шериф Шанкс още работеше по лаптопа на Купър.
— Готова ли е черновата, Сю? — попита Доул.
— Сипете си кафе и ще я донеса. Не разбрах всичко, което ми продиктувахте от колата, двигателят много бучеше — обясни Сю и стрелна Блох с неодобрителен поглед.
Блох вдигна рамене, не каза нищо и последва Доул към кафе машината. Наляха си от каната и Доул поведе Блох към кабинета си.
Седяха мълчаливо, всеки с кафето си. Доул се ободри. Нуждаеше се от кофеина. Отвори чекмеджето на бюрото си, извади шишенце с ибупрофен и изгълта три хапчета без вода. Сю влезе с бележника си и с три листа. Подаде единия на Доул, другия на Блох и после седна със своето копие. Облегна бележника си на ръба на бюрото и извади химикалка, готова да коригира напечатания текст.
Прочетоха го в мълчание. Блох направи няколко бележки в полетата и плъзна химикалката си по няколко думи.
Когато приключиха, тримата поседяха няколко минути мълчаливо.
— Изпрати го в Ню Йорк — поръча Доул.
Сю се изправи и излезе. Доул се свърза по телефона с Фулъртън и го осведоми за прессъобщението, което се канеха да пуснат. Искаше да му съобщи новината по телефона.
Не всеки ден издател научава, че златното му момче е мъртво.
Изчакаха половин час, Доул и Блох обсъдиха последните подробности, после звънна телефонът. Фулъртън. Подкрепяше ги.
Сю се върна в кабинета на Доул с три листа, защипани заедно. Подаде ги на Доул и обясни:
— Господин Фулъртън изпрати тези промени по имейл.
Доул прочете страниците и ги подаде на Блох. Тя също ги прочете, кимна и каза:
— Можем да действаме.
Сю се почеса по главата.
— Защо излизате с това прессъобщение, Ейбрахам? — попита тя.
— Няма да допуснем този тип да ни се изплъзне. Затова ще пуснем прессъобщението — каза Доул.
— Но това не е вярно, Ейбрахам. Не съм съгласна да заблуждаваме пресата — възпротиви се Сю.
— Виж, според Фулъртън казваме истината. Той смята Льобо за мъртъв. Не е важно дали лъжем пресата, Сю. Важното е да заловим потенциален убиец — каза Блох.
И взе листовете от Блох.
Шерифството в Порт Лоунли съвместно с „Уърлд Пъблишинг Груп “ с прискърбие съобщава за смъртта на един от най-добрите автори на криминални романи в Америка. Джей О. Льобо е загинал при нещастен случай в открито море. Най-популярните писатели на света са поканени да си спомнят за живота и творчеството на Джей О. Льобо в негова памет. Ще бъдат прочетени откъси от негови произведения, ще бъдат произнесени речи за приноса му към развлекателната литература, а представители на пресата ще отразят събитието за милионите негови почитатели по цял свят.