Поклонниците на слънцето били внимателни. Те изпратили багажа си, но го придружавали само трима мъже, които да оборудват селището и да подготвят мястото. Мъжете вдигнали лагер, подготвили жилищните помещения и обявили мястото за райско. Изпратили радиосъобщение на основната група да идва веднага, а после, внезапно последвали писъци и пълно радиомълчание.
Един патрулен кораб отишъл на Фантом V, погребал разкъсаните тела на тримата мъже и отлетял след не повече от пет минути.
— И оттогава се започна — каза Фернграум. — Никой не иска да я докосне за нищо на света. Космическите екипажи отказват да кацат там. А аз така и не знам какво всъщност се е случило.
Той въздъхна дълбоко и погледна Грегър.
— Ако искате, работата е във ваши ръце.
Грегър и Арнолд се извиниха и излязоха в преддверието.
Арнолд веднага изръмжа:
— Намерихме си работа!
— Да — отвърна Грегър. — Но каква работа.
— Нали търсим точно най-сложната — припомни му Арнолд. — Ако свършим тая, сме спечелили име. Да не говорим за процента от печалбата, който ще получим.
— Ти май забравяш, че аз съм онзи, който всъщност трябва да кацне на планетата — каза Грегър. — А ти само ще си седиш тук и ще събираш данните, които ти изпращам, а после ще даваш нарежданията за работа.
— Така се разбрахме, когато станахме съдружници — припомни му Арнолд. — Аз съм изследователският сектор на фирмата, а ти си аварийната служба. Нали помниш?
Грегър помнеше. Още от детинство той опъваше гръб, докато Арнолд си седеше вкъщи и му казваше защо всъщност опъва гръб.
— Тая работа не ми харесва — каза той.
— Не вярваш в духове, нали?
— Не, разбира се, че не.
— Е, а с всичко останало ние можем да се справим. Страхливите никога не печелят.
Грегър повдигна рамене. Двамата се върнаха при Фернграум.
След половин час бяха сключили сделката — ако успееха, щяха да получат доста голям процент от печалбите при бъдещото развитие на планетата. Ако не успееха, щяха да платят глоба.
Грегър изпрати Фернграум до вратата.
— Между другото, как стигнахте до нас, господине? — попита го той.
— Никой друг не пожела да се заеме с работата — отговори Фернграум, който изглеждаше доста доволен от себе си. — Пожелавам ви късмет.
Три дни по-късно Грегър беше на борда на един разнебитен космически товарен кораб на път към Фантом V. Прекарваше времето си в изучаване на докладите за двата опита за колонизиране и четеше купища изследвания върху свръхестествените феномени.
Те не му помогнаха никак. На Фантом V не бе намерена и следа от животински видове. И нямаше доказателства за съществуването на свръхестествени същества някъде из галактиката.
Грегър премисли всичко отново и провери оръжията си, докато товарният кораб се спускаше към областта на Фантом V. Носеше цял арсенал, достатъчен да предизвика малка война и да я спечели.
Ако би могъл да намери изобщо нещо, по което да стреля…
Капитанът на товарния кораб го докара на няколко хиляди метра от усмихнатата зелена повърхност на планетата, но не и по-наблизо. Грегър спусна с парашут оборудването си към мястото на последните два лагера, ръкува се с капитана и сам скочи с парашут.
Кацна без проблеми и се огледа. Товарният кораб се бе отдалечил в космоса, като да го гонеха всички фурии на света.
Беше сам на Фантом V.
След като провери оборудването си и установи, че то е здраво, той се обади по радиото на Арнолд и го уведоми, че е кацнал. После, с изваден и готов за стрелба бластер, той огледа лагера на поклонниците на слънцето.
Те го бяха построили в подножието на една планина, до малко, кристално чисто езеро. Сглобяемите къщи бяха в идеално състояние.
Никаква буря не беше ги разрушила, понеже Фантом V бе благословена с прекрасен и спокоен климат. Но те изглеждаха невероятно самотни.
Грегър внимателно провери една от тях. В гардеробите дрехите бяха подредени добре, на стената имаше картина и дори перде пред един от прозорците. В ъгъла на стаята бе отворен кашон с играчки, в очакване пристигането на групата деца.
По пода бяха разхвърляни един воден пистолет, пумпал и торбичка с кубчета.
Вечерта настъпваше, така че Грегър довлече оборудването си в къщичката и започна да се приготвя. Той включи алармена система и я регулира така, че да реагира на движението и на хлебарка. Постави радарна аларма, която да оглежда близката околност. Разопакова арсенала си и постави пушките така, че да ги достигне лесно, но не свали бластера от кобура на колана си. После, доволен от свършеното, се навечеря бавно и спокойно.