— Какво сме облизали? Няма ли да ми обясниш за какво говориш?
— Ми то е ясно. На планетата няма животни. Няма и призраци или поне няма дотолкова материални такива, че да могат да избият група въоръжени мъже. Значи отговорът на проблемите е „халюцинации“. Така че аз потърсих нещо, което би могло да ги предизвика. И открих доста неща. Освен всички наркотици, познати на Земята, има около дузина халюциногенни газове, описани в „Каталог на извънземните редки елементи“. Има депресанти, стимуланти, такива, които те карат да се чувстваш гениален или нищожество, или орел. А специално този, който се намира на тази планета отговаря на „Лонгстийд 42“ в каталога. Това е тежък, безцветен газ, без мирис и физически безвреден. Той е стимулант на въображението.
— Искаш да кажеш, че аз просто съм халюцинирал? Да знаеш, че…
— Не е толкова просто — прекъсна го Арнолд. — „Лонгстийд 42“ действа директно върху подсъзнанието. Той освобождава най-силните подсъзнателни страхове, детските ужасии, които отдавна си потиснал. Той ги оживява. И ти виждаш точно това.
— Тогава значи тук всъщност няма нищо, така ли? — попита Грегър.
— Нищо, съществуващо физически. Но халюцинациите са достатъчно реални за онзи, който ги изпитва.
Грегър се пресегна за нова бутилка бренди. Казаното от Арнолд трябваше да се полее.
— Няма да е трудно да се почисти Фантом V — продължи уверено Арнолд. — Можем да унищожим „Лонгстийд 42“ без трудности. А после, ние ще бъдем богати, партньоре!
Грегър предложи тост, после се сети за нещо, което го тревожеше.
— Ако са само халюцинации, тогава какво се е случило със заселниците?
Арнолд помълча известно време.
— Ами „Лонгстийд 42“ има склонност да стимулира инстинкта на смъртта… Заселниците може да са подлудяли. Да са се избили един друг.
— И никой да не е останал жив?
— Разбира се. Защо не? Последните живи са се самоубили или са починали от раните си. Не се тревожи. Аз веднага наемам един кораб и пристигам, за да направя всички изследвания. Успокои се. Ще те взема след ден-два.
Грегър изключи радиото. Тази нощ си позволи да изпие остатъка от бутилката с бренди. Заслужаваше си. Тайната на Фантом V бе разкрита и те щяха да бъдат богати. Скоро той щеше да може да наеме човек, който да каца на планетите вместо него, докато самият той си седи у дома и го инструктира по радиото.
Събуди се късно на другия ден с главоболие. Корабът на Арнолд не беше пристигнал още, така че той опакова оборудването си и зачака. Привечер още нямаше никакъв кораб. Той седна пред вратата на къщичката и загледа пищния залез, после се прибра и си приготви вечеря.
Проблемът за заселниците още го тормозеше, но беше решил да не се притеснява. Без съмнение всичко си имаше някакво напълно логично обяснение.
След вечеря той се изпъна в леглото. Едва бе затворил очи, когато чу някой да се изкашля извинително.
— Здрасти — каза Пурпурният Заграбвач.
Личната му халюцинация се бе върнала при него.
— Здрасти, стари приятелю — отвърна весело Грегър, без капчица страх.
— Яде ли ябълки?
— Много съжалявам. Забравих.
— Е, няма нищо. — Заграбвачът се опита да прикрие разочарованието си. — Аз донесох шоколадовия сос. — Той вдигна чашата.
Грегър се усмихна.
— Вече можеш да си отиваш — каза той. — Аз знам, че ти си само плод на въображението ми. Не можеш да ми причиниш зло.
— Ама аз няма да ти причинявам зло — каза Заграбвачът. — Аз само ще те изям.
Той пристъпи към Грегър. Грегър остана на мястото си усмихнат, макар че му се искаше Заграбвачът да не изглежда чак толкова солиден и реален. Заграбвачът се наведе и захапа експериментално ръката му.
Той подскочи и погледна кожата си. По нея имаше следи от зъби. От дупките течеше кръв, истинска кръв, неговата кръв.
Колонистите на планетата бяха хапани, драскани, мушкани, разкъсани.
В този момент Грегър си спомни едно представление с хипноза, което бе гледал някога. Хипнотизаторът бе казал на човека, че го изгаря с цигара по ръката. После бе докоснал мястото с молив.
Само след секунди, върху ръката на човека се бе появило ужасно червено петно от изгорено, защото той бе повярвал, че е изгорен. Ако подсъзнанието ти мисли, че си мъртъв, то ти си мъртъв. Ако то ти заповяда белези от зъби, те се появяват.
Той не вярваше в Заграбвача.
Но подсъзнанието му вярваше.
Грегър се опита да хукне към вратата. Заграбвачът го хвана. Той го стисна с ноктестите си ръце и се наведе към шията му. Магическата дума! Коя беше?