Едгар Уолъс
Фантома на Лондон
Новият инспектор
Помощникът на полицейския комисар натисна звънеца на масата си и заповяда на влезлия секретар:
— Помолете инспектор Уембъри да дойде при мен.
Комисарят сложи настрана документа, който разглеждаше. Алън Уембъри се беше проявил като храбър офицер през войната и беше удостоен с чин майор. Сега го чакаше ново повишение.
Вратата се отвори и в стаята влезе висок мъж, строен и загорял. Сивите му очи гледаха комисаря весело и дружелюбно.
— Здравейте, Уембъри — поздрави го комисарят.
— Здравейте, господине — отговори Уембъри.
Алън беше около тридесет годишен. Държеше се с хората непринудено и дружелюбно, но без да фамилиарничи, излишно умение, което се придобива след продължително общуване с добре възпитани хора.
— Помолих ви да дойдете тук — каза комисарят, — за да ви съобщя една важна новина.
В продължение на цялата си служба той никога не беше имал такова доверие в някого от своите сътрудници.
— За мен всички новини са хубави, господине — с усмивка отговори Алън.
Стоеше изпънат, сякаш чакаше нова заповед. Началникът му посочи един стол и дружелюбно го покани да седне.
— Назначен сте за инспектор на област Дептфорд — каза комисарят.
Въпреки самообладанието си Алън се смути. Това беше огромно повишение и предвещаваше бърза и блестяща кариера.
— Съвсем не очаквах това, господине — каза той. — Много съм ви благодарен. Вероятно мнозина имат по-голямо право на повишение от мен…
Полковник Уолфорд го прекъсна.
— Много се радвам за вас, приятелю — каза той. — Очакват ви големи промени. Блис пристига от Щатите. Той работи в посолството във Вашингтон. Нали го познавате?
Алън поклати глава. Беше чувал за Блис, но знаеше само, че бил много способен полицейски офицер и че се ползвал с любовта и уважението на подчинените си.
— Област Дептфорд вече не е така проблематичен участък, както преди няколко години — продължи полковникът, — и това трябва само да ви радва.
— Нима някога е бил особено проблемен? — попита Алън, за когото Дептфорд беше доста непозната местност.
Полковник Уолфорд кимна утвърдително и отговори със сериозен глас:
— Имах предвид Фантома и това доколко е достоверно известието за смъртта му. Австралийската полиция е сигурна, че неговото тяло е намерено в пристанището на Сидни.
Алън се замисли. Фантома! Само името му предизвикваше мрачно настроение. Неговите похождения бяха изплашили преди време цял Лондон: той убиваше жестоко и често съвършено безцелно.
Онези, които имаха основания да се безпокоят и да го мразят, често си лягаха с мисълта, че къщата им е добре пазена от полицията, и му се присмиваха скрито. Но на сутринта ги намираха мъртви, убити неизвестно как от Фантома, който обикаляше навсякъде като мрачен ангел на смъртта.
— Макар Фантома да не действа вече в нашия район — каза Уолфорд, — все пак искам да ви предупредя за едно лице в Дептфорд.
— Говорите за Морис Майстер, нали?
Полковникът учудено вдигна вежди.
— Познавате ли го? Не мислех, че е толкова известен.
— Познавам го само като адвокат на семейство Ленле — каза Алън.
— Вие ме учудвате — усмихвайки се, забеляза полковникът. — Не познавам това семейство. Но може би говорите за стария Джордж Ленле от Дептфорд, който умря преди няколко месеца?
— Точно така — потвърди Алън.
— Често съм ходил на лов с него — продължи полковникът. — Той беше прекрасен ездач и голям приятел на бутилката. Чух, че се е разорил. Оставил ли е деца?
— Да, две — тихо отговори Алън.
— И Майстер се явява техен адвокат, така ли? — комисарят се разсмя. — Кой би могъл да им даде съвет да си изберат такъв адвокат?
Полковникът погледна през прозореца, откъдето се виждаха раззеленилите се вече дървета. Чуваше се шум от минаващи трамваи и автомобили. Странно място е Скотланд ярд: мрачните му стени крият добри човешки сърца.
Полковник Уолфорд мислеше не за Майстер, а за децата, които той покровителстваше след смъртта на баща им.
— Майстер е познавал Фантома, нали? — неочаквано попита той.
— Как е могъл да го познава, господине?
— Не знам доколко добре го е познавал — продължи полковникът, — може би не много. Геунда Милтън, сестрата на Фантома, е била секретарка на Майстер. Преди около шест месеца тялото на бедното момиче беше намерено в Темза.