Докторът все още гледаше листчето с набръчкано чело.
— Възможно е поради някакви причини да иска да махне от пътя си Джон Ленле? Може би ще ви се удаде случай да намерите къс хартия, употребявана от Майстер и написана на неговата машина.
— Но, боже мой, аз все пак не разбирам защо му е нужно да премахва Джон от пътя си? — настояваше Алън. — Той е стар приятел на семейството и макар да е твърде вероятно Джон да го е обидил, то е само заради лошия му характер. Това съвсем не обяснява защо Майстер иска да го вкара в затвора!
— Той иска да отстрани младия Джон от пътя си — възрази доктор Ломънд и стремейки се да придаде тежест на думите си, кимна с глава. — Такова е моето мнение, инспектор Уембъри. Смея да твърдя, че до известна степен притежавам способността ясно да виждам нещата.
След като докторът го остави сам, Алън продължи да разсъждава върху думите му, но не можеше да ги разбере. Едно беше сигурно — заключенията на доктор Ломънд не трябваше да останат без внимание.
Телефонът иззвъня. Алън вдигна и чу гласа на полковник Уолфорд.
— Вие ли сте, Уембъри? Можете ли да дойдете до Скотланд ярд? Получих сведения относно господина, за когото говорихме миналата седмица.
След половин час на вратата на полковника се почука.
Алън изпълнява дълга си
Джон Ленле бързо изтича до квартирата си и като затвори вратата на стаята си, внимателно скри малката картонена кутийка. После отиде в града, за да се види с един от приятелите на семейството.
Мери се върна в празния апартамент. Болеше я главата. Приготвянето на вечерята я измори и тя съвсем изгуби желание да се храни. Но се сети, че след закуската не беше яла нищо, и се насили да хапне малко. В този момент в стаята влезе брат й. Лицето му беше намусено, но в последно време Мери беше престанала да се учудва на настроенията на Джон. Той не изчака въпроса й и веднага изрази негодуванието си.
— Бях на чай у Хамилтънови — каза той, сядайки на масата. — Посрещнаха ме хладно и с пренебрежение, а колко пъти са ни били на гости в Ленле Корт.
На Мери й стана неприятно, като чу тази новина. Винаги беше смятала, че Хамилтънови са най-добрите приятели на баща й.
— Сигурно са се държали така, защото вече сме бедни или заради бисерите на госпожа Дарнлей?
— Как ти хрумна това? Има нещо общо със скъпоценностите на старата госпожа, но те само намекнаха за това.
— Джон, нали нямаш нищо общо с това?
Гласът й изведнъж стана някак чужд. Тя с тревога очакваше отговора на брат си.
— Боже мой, ти да не смяташ, че аз съм крадецът?
Мери стана от мястото си.
— Джон, погледни ме в очите!
Погледите им се срещнаха.
— Нищо ли не знаеш за бисерите?
Той отмести поглед встрани.
— Какво очакваш да чуеш от мен? Как смееш, Мери… да ме разпитваш като крадец! Причината за това е, че поддържаш познанство с необразовани хора като Уембъри!
— Ти ли открадна бисерите на госпожа Дарнлей?
— Аз? — извика Джон.
В този миг на вратата се почука.
— Кой ли може да бъде? — тихо попита брат й.
Тя вдигна рамене и тръгна да отвори. Стори й се, че ще припадне — на вратата стоеше Алън Уембъри.
— Вие желаете да говорите с мен? — попита тя едва чуто.
— Не, търся брат ви.
Тя отвори широко вратата и той мина край нея, отправяйки се към столовата. Джон стоеше на същото място, където сестра му го беше оставила — до малката кръгла маса с приготвената вече вечеря.
— Какво ще желаете, Уембъри? — думите с мъка се откъснаха от устата му.
— Идвам от Скотланд ярд — гласът на Алън звучеше някак чуждо. — Имах важен разговор с полковник Уолфорд и му предадох съобщението, получено днес следобед. Налага се да обискирам дома ви. Утре ще дойда със специална заповед за това.
Мери изхлипа.
Джони стоеше изправен, а лицето му беше бяло като платно. С безумното си високомерие той не искаше да бъде задължен с нищо на сина на градинаря.
— Бисерите са в куфара под леглото ми — отрони той. — Вие знаете това със сигурност, в противен случай не бихте дошли. Ако ви доставя удоволствие да арестувате сина на човека, в чиято къща сте се родил — моля.
Той се обърна, отиде в стаята си и след малко се върна с малка кутийка, която постави на масата. Алън беше развълнуван от трагедията, която се разиграваше в това малко семейство. Погледна Мери с болка.