— Нима смятате, че Майстер е така заинтересуван от вас? — малко злобно попита Мери, после прибави: — Извинете, но съм толкова уморена, че не мога да обсъждам постъпките на господин Майстер или на вашия мъж.
— Вероятно след известно време господин Майстер ще ви помоли да работите до по-късно — каза Кора. — Може би ще ви е от полза в такъв случай да имате моя адрес… Познавах друго момиче… Но по-добре да не ви разказвам тъжни истории… Моля ви, не казвайте на Майстер, че жената на Фантома се е върнала в неговия град.
Мери едва чу последните думи, отиде до вратата и широко я отвори.
— Това значи, че е време да си ходя, нали? — попита Кора с усмивка. — Не ви се сърдя и мисля, че и аз бих постъпила така на ваше място, ако някаква непозната дама си науми да се представя за ангел хранител.
— Благодаря ви, не се нуждая от вашата защита, аз имам доста приятели…
Тъмните очи на непознатата втренчено я гледаха.
— Струва ми се, че Уембъри е много порядъчен човек — каза най-после Кора. — И се надявам, че вие няма да му се разсърдите, че е арестувал брат ви.
Мери направи недвусмислен жест: търпението й се беше изчерпало. Дълго след като красивата гостенка си отиде, тя стоя замислена, недоумяваща какво би могло да означава това неочаквано посещение.
Кора излезе на пустата улица и едва беше направила няколко крачки, когато до нея се озова един мъж, и то така неочаквано и безшумно, че тя неволно трепна.
— О, как ме изплаши!
— Видя ли момичето? — попита непознатият.
— Да, видях го. Артър, защо стоиш тук?… Нима не знаеш каква опасност те заплашва?
— Кора, прекалено много се притесняваш. Впрочем знаеш ли, че днес те видях?
— Артър, имам чувството, че ти винаги си около мен, и в старанието си да те разпозная аз неволно те виждам във всички лица.
Той се разсмя.
— Как може такава любяща жена като теб да не познае мъжа си? Любовта би трябвало да ти подсказва винаги къде се намирам.
— Искам да видя на какво приличаш сега — каза тя и бързо насочи фенерчето си към него.
— Ти си полудяла! Не забравяй, че и други се интересуват как изглеждам сега!
Кора въздъхна — тя успя да зърне единствено големите му очи, а цялото му лице беше закрито с маска.
— Получи ли писмото ми?
— Да, питаш за шифъра — отговори тя и машинално отвори чантичката си. Но писмото беше изчезнало от там.
— Колко си разсеяна! Вероятно си го изгубила в квартирата на Мери Ленле. Отиди да го намериш, докато не е станало твърде късно!
Кора изтича по стълбите и позвъни наново.
— Върнах се — обясни тя на изненаданата Мери, — защото мисля, че съм изпуснала у вас едно писмо.
Двете започнаха да го търсят, но никъде не го намериха.
— Може би просто сте го забравили у вас — заключи Мери.
Кора се съгласи и си тръгна.
Мери затвори вратата след нея и се върна в столовата. Седна до масата и отвори чекмеджето, в което държеше приборите за хранене и което по една случайност беше отворено цяла вечер. Точно там беше паднало писмото, което те така старателно търсиха. На плика пишеше „Кора“ и не беше отбелязан никакъв адрес. Мери помисли, че той е написан в самото писмо, и го извади от плика.
Писмото представляваше малка картичка — цялата изпъстрена с цифри и знаци. Тя се сети, че това може би е някакъв шифър. Помисли си, че непознатата може би беше изпуснала писмото в момента, когато отваряше чантичката си. В следващите няколко часа Мери очакваше търпеливо непознатата гостенка да се върне обратно, но това не се случи.
Преди да си легне, тя сложи писмото в едно чекмедже на тоалетната си масичка и погълната от мисли за брат си, тутакси забрави за съществуването му.
Три години затвор
Един месец по-късно Мери седеше в мраморното преддверие на съда и чакаше произнасянето на присъдата на Джон. Алън се приближи до нея и каза:
— Ще трябва да почакате малко.
— Колко е ужасно, Алън! — отвърна Мери и хвана ръката му.
В този момент влезе Майстер — елегантен, както винаги.
— Не е ли по-добре да влезете вътре, Уембъри. Тъкмо ще можете веднага да ни съобщите решението на съда.
На Алън му се стори, че Майстер желае да остане насаме с Мери, но не се противопостави.
— Ловък младеж! — сподели впечатлението си Майстер. — Не особено деликатен и кариерист, като всички полицаи.
— Не съм забелязала такива черти в характера му.