Като чу тези думи, Алън тичешком се спусна по стълбите и се озова на улицата. На отсрещната страна той видя човек, който не правеше никакви опити да се скрие от него. Уличният фенер хвърляше достатъчно светлина и осветяваше лицето му… Алън позна инспектор Блис.
— Добър вечер, инспектор Уембъри! — поздрави Блис.
— Някой е влизал в квартирата на госпожица Ленле тази вечер и аз мисля, че това сте били вие!
— Не съм аз! — твърдо отрече инспекторът. — Нима ви приличам на крадец? Ще ви разкажа нещо, което би направило задачата ви по-лесна. Аз наистина влязох в квартирата й, но не по въжето на асансьора, а през входната врата. Госпожица Ленле беше забравила вратата отключена. Обаче за мое най-голямо съжаление не намерих това, което търсех. Човекът, който беше влязъл преди мен, вече го беше взел.
— Искате да кажете, че в квартирата е влизал и друг човек?
— Именно! Не бих си направил труда да влизам вътре, ако не бях видял човека, който се покатери по въжето на асансьора и през прозореца влезе в стаята. Аз веднага се качих по стълбите и позвъних на входната врата, никой не ми отвори и за всеки случай реших да проверя дали случайно не е отключено. Натиснах бравата, след което вратата се отвори и аз се озовах в квартирата на госпожица Ленле. Това обяснение удовлетворява ли ви, господин Уембъри?
Алън се колебаеше. Беше ли искрен Блис?
— Страхувам се, че са ме изпреварили — поклати глава Блис. — Не знам дали е намерил това, което е търсел, но ако не е, смятам, че е възможно да се върне тази нощ. Затова пазя наоколо. Желаете ли да научите нещо повече?
Алън му отговори отрицателно. Блис сви рамене и скоро изчезна в тъмнината. Уембъри се върна при Мери и й разказа накратко за разговора между двамата.
— Може би той казва истината — заключи Алън, след което тръгна към полицейския участък.
Когато стигна там, Блис вече беше написал рапорт за произшествието. Към рапорта беше приложена бележка, че разследването на случая се възлага на инспектор Уембъри.
Алън беше заинтригуван — ако Блис казваше истината, кой тогава беше влязъл пръв в жилището на Мери и с каква цел? Нима единствено заради писмото с шифъра?…
Не трябваше да се губи никакво време. Фантома очевидно беше започнал да действа отново.
Покана от Скотланд ярд
Мери се чудеше дали да разкаже на Майстер, че някой беше влизал в стаята й в нейно отсъствие. Когато на другия ден тя отиде на работа, Морис не беше в кантората. Хекит се беше появил в дома на Майстер няколко дни по-рано и въпреки тъмното му минало Мери изпитваше добри чувства към този човек.
Когато влезе в стаята, Сем старателно бършеше стъклата на прозорците.
— Здравейте, госпожице Мери! — поздрави той. — Господарят още не се е събудил — нощес прекара една безсънна нощ…
Хекит продължаваше да разтребва стаята. Харесваше му роялът и на няколко пъти натисна с ръка клавишите му. Изглежда ценеше умението на Майстер да свири на него. В този момент господарят влезе в стаята. По всичко личеше, че е изморен и изнервен от безсънната нощ.
— Къде бяхте вчера вечерта? — обърна се той към Мери.
Тя реши, че моментът е подходящ да му разкаже за странното посещение в квартирата й, обаче не спомена за гостуването на Кора Милтън и нейното писмо.
Майстер слушаше учудено, а когато тя стигна до разговора на Алън с Блис, той възкликна:
— Блис!… Чудесно!… Много години не съм го виждал!… Той беше в Америка. Изключително умен полицай.
— Нима не ви е чудно, Морис — започна Мери, — че някой е искал да ограби скромната ми квартира и че Блис се е покатерил след него с риск да си строши главата…
Майстер поклати глава.
— Не вярвам в това — отговори той. — Самият Блис е търсил нещо във вашата квартира. А разказът за другия човек е басня!
Майстер беше изплашен — присъствието на Блис в Дептфорд показваше, че се случва нещо необичайно. Блис беше главен инспектор и нещо особено го беше заинтригувало, за да дойде тук. Но със свойствения си оптимизъм той реши, че няма за какво да се тревожи и се зае със сутрешното кафе. Разгърна лежащия пред него вестник и попадна на следната дописка:
„Бунт в затвора. Един от осъдените спасява живота на губернатора.“
Той прегледа материала, надявайки се да намери познати имена, но както винаги в подобни случаи, отличилият се не беше назован. В един от провинциалните затвори осъдените се разбунтували, обезоръжили охраната и взели ключовете. Губернаторът, който по това време се намирал в затвора, щял да бъде убит, ако не се намесил своевременно един от затворниците, който го защитавал през цялото време, докато пристигнали войниците.