В това време влезе Хекит, за да вземе подноса, и като погледна фамилиарно през рамото на Майстер, прочете дописката.
— Този губернатор е много добър човек и аз се чудя защо момчетата са искали да го убият?
Морис го погледна строго.
— Хекит, ако желаете да работите при мен, то ще говорите само тогава, когато ви питам нещо.
— Простете — отвърна Хекит, — много съм бъбрив.
Той излезе с подноса и се върна след няколко минути с дълъг жълт плик, който подаде на Майстер. Отгоре беше написано: „Бързо и поверително.“ На плика личеше печатът на Скотланд ярд. Ръцете на Морис трепереха, докато вадеше листа, написан на машина.
„Уважаеми господине, полицейският комисар полковник Уолфорд ви моли да се явите в кабинета му в Скотланд ярд утре в единадесет часа сутринта.“
За пръв път през живота си Майстер получаваше такава покана. Той се приближи до бюфета, извади бутилка коняк и си наля голяма чаша. Ядоса се на себе си, като забеляза, че ръката му трепери. Какво знаеха за него в Скотланд ярд? И какво искаха да узнаят. Цялото му бъдеще зависеше от отговора на тези въпроси. Майстер си спомни, че утрешният ден беше свързан за него с известни планове относно Мери и че сега те трябваше да бъдат отложени.
На разпит в Скотланд ярд
Морис помоли Мери да дойде по-рано на работа следващия ден и тя беше учудена, когато го завари в кантората. Обикновено той не ставаше толкова рано и като всяко конте дълго се занимаваше с тоалета си. Този път изглеждаше изморен, като че не беше мигнал цяла нощ. Тя забеляза, че е нервен и силно развълнуван, но не можеше да си представи, че тези чувства се дължаха на силен страх.
— Аз трябва веднага да отида в Скотланд ярд — каза той и направи усилие да се усмихне. — Може би ще се съгласите да дойдете с мен… Бихте могли да ме почакате някъде. Не зная защо ме викат — каза той с престорено равнодушие. — Вероятно във връзка с някое незначително дело.
— Струва ми се странно, че ви викат там — каза Мери. — Алън ми е споменавал, че в Скотланд ярд призовават само за разследване.
По лицето на Майстер се изписа отчаяние и тя разбра, че не трябва да продължава.
Морис нямаше собствена кола, а понеже в местните гаражи нямаше достатъчно елегантна кола, той беше поръчал от Лондон един „Ролс-Ройс“, който пристигна пред къщата. За учудване на съседите, Мери седна до адвоката и двамата потеглиха към Лондон.
Майстер нервничеше. За да отвлече вниманието му от нерадостните мисли, Мери го попита дали е чел дописката за бунта в затвора.
— Става дума за затвора, в който се намира Джон — прибави тя, — и аз непрекъснато се боя за него. Той е толкова буен, че би могъл да направи нещо ужасно. Не може ли да се разбере дали е замесен в това произшествие?
— Нима брат ви е в този затвор? Аз и не помислих за подобна възможност. Разбира се, ще направя нужната справка, за да ви успокоя!… Надявам се все пак, че Джон не е замесен в това произшествие, иначе зле ще си изпати.
Мери не успя нищо повече да каже, тъй като автомобилът вече спираше пред входа на Скотланд ярд. В същото това време от трамвая слезе висок, набит човек и се отправи също към входа на полицията.
— Струва ми се, че това е Хекит! Той не ми каза, че ще идва насам…
По лицето на Майстер се мярна сянка и Мери се учуди, че такава случка може да го развълнува толкова силно. Той я помоли да го изчака в колата и се запъти към входа на Скотланд ярд. Спря за миг пред вратата, като се чудеше какво може да знае Хекит за него и какво правеше в полицията. Възможно ли беше Сем Хекит да е детектив, специално изпратен при него, за да следи какво върши той в кантората си.
Като стисна зъби и събра кураж, Майстер влезе в тъмния вход.
След като остана сама, Мери се опита да се съсредоточи върху собствените си проблеми, но шумът и уличното движение я отвличаха. Седейки така в колата, тя забеляза инспектор Уембъри, който премина покрай нея с бързи крачки. Мери го извика.
— Скъпа Мери! — възкликна той. — Какво правите тук?… Да не би да сте дошли с Майстер?…
Алън получи положителен отговор, след което продължи.
— Хекит с вас ли е?
— Не. Морис дори не знаеше, че той се готви да идва тук, и това изглежда много го разстрои… Но за какво става въпрос, да не би да има някаква тайна?