Тя видя, че той гледаше с тъга старата къща.
— Нещастният стар Ленле Корт! — каза тихо тя. — Вероятно вече знаете, че заминаваме следващата седмица?
Мери въздъхна.
— Джон нае квартира в града и Морис обеща да ми намери някаква работа.
— Работа? Значи сте принудена да работите?
— Разбира се, скъпи Алън — каза тя. — Сега изучавам стенография и машинопис, най-вероятно ще бъда секретарка на Морис.
На Алън никак не му стана приятно, като чу това. Той се сети за друга една секретарка на Майстер, чието тяло бяха извадили от Темза в едно мъгливо утро, и неволно си припомни разказа на полковника.
— Какво има, Алън? — попита Мери. — Нима не разбирате желанието ми сама да се издържам?
— Да, разбира се — съгласи се той. — Има ли нещо, което би могло да спаси имота ви.
Тя поклати отрицателно глава.
— Аз имам малък доход от имението на майка ми, а се оказа, че Джон се справя доста добре. В последно време спечели много пари и се надяваме, че след няколко години ще бъдем в състояние да откупим Ленле Корт.
По пътеката към къщата се приближаваха двама мъже: Морис Майстер и братът на Мери — Джон.
Първият беше слаб човек, с фини черти и необикновено тъмни очи. За него казваха, че прилича на херцог, говори като професор, а мисли като дявол.
Джон беше висок младеж, още не съвсем възмъжал, движенията му бяха малко сковани. Той смръщи вежди, когато видя Алън. С бавна походка и с ръце в джобовете, той се приближи към сестра си и като се обърна към спътника си, каза:
— Майстер, този човек не работеше ли в полицията?
— Доколкото ми е известно, той е районен инспектор — усмихна се Морис и протегна на Алън тънката си ръка. — Чух, че сте назначен в нашия район и ще държите в постоянен страх бедните ми клиенти.
— Не бих искал да се показвам като толкова страшен — отговори Алън.
Джон не сваляше очи от новия районен инспектор — не го обичаше и сега присъствието му го изнервяше.
— По каква работа сте в Ленле? — попита той. — Приятели ли имате тук?
— Надявам се, че да — беше отговорът.
— Разбира се, че Алън има приятели тук! — бързо се намеси в разговора Мери. — И преди всичко, той е дошъл тук, за да ме види, нали, Алън? Съжалявам, че не мога да ви предложа да гостувате у нас, но не ни останаха почти никакви мебели.
— Защо излагаш на показ нашата бедност? — попита Джон сестра си. — Не смятам, че нашите нещастия засягат господин Уембъри и би било твърде нахално от негова страна да се меси в нашите работи.
Майстер го прекъсна в опит да заглади неприятната ситуация.
— Скъпи Джон — каза той, — нещастието, което застигна Ленле Корт, вече е известно на всички, не бъди така обидчив. Що се отнася до мен, аз се радвам, че виждам господин Уембъри. Преди време, когато аз дойдох да живея в Дептфорд, той беше един от най-интересните райони… Сега обаче е доста по-спокойно.
— Вероятно искате да кажете, че вече не ви тревожи Фантома?
Алън не очакваше, че думите му ще направят такова голямо впечатление на Майстер.
Последният запримига с очи, а устата му се сви в лека усмивка, която обаче не можеше да прикрие напълно страха, който се изписа по лицето му.
— Фантома! — каза той с тих глас. — Това е стара история… Наскоро умря нещастникът!…
Майстер не беше особено убедителен.
— Да, той наистина умря… удавил се в Австралия — прибави.
— Кой е Фантома? — попита Мери.
— Това е човек, за когото по-добре никога нищо да не узнаете — каза Майстер с рязък тон, после добави. — Но нашият разговор вероятно е доста скучен за младата госпожица.
— Аз също бих желал да говорим за друго — каза Джон и се обърна да си върви, когато Майстер попита Алън.
— Върху какво работите напоследък, господин Уембъри?
— Върху делото по кражбата на бисерите на госпожа Дарнлей — малко неохотно отговори Алън.
Настъпи продължително мълчание.
— Госпожа Дарнлей! — отбеляза Майстер. — Да, спомням си. Впрочем, струва ми се, че вие бяхте на бала, когато се е случило това, Джон?
— Да, бях там. Но за кражбата разбрах много по-късно — каза Джон и побърза да се оттегли.
— Не разбирам защо Джон е в толкова лошо настроение през последните дни — забеляза Мери, обръщайки се към Майстер.
Морис гледаше разсеяно дима от цигарата си, поставена в кехлибарено цигаре.
— Джон е младо момче. Трябва да имате предвид, че той преживя много тежки дни — замислено каза той.