— Не мисля, че това ще е безопасно за мен.
— Нима предполагате, че бих могла да ви отровя?
— Кой знае!… Може би ще отровите душата ми…
Алън мълчаливо слушаше този разговор.
— Надявам се, че ще се смилите над бедната жена и ще я заведете да обядва — с умоляващ глас каза Кора.
— Страшно ми се иска, но…
— Слушайте, докторе, вие няма да плащате обяда — не спираше тя.
Докторът се разсмя.
— Разбира се, това е много примамливо, но имам спешна работа.
Усмивката изчезна от лицето й.
— Работа… — Тя горчиво се разсмя и тръгна към вратата. — Зная що за работа… Вие се мъчите да хванете Артър Милтън! Ето вашата работа, към това са насочени всичките ви усилия.
— Къде отивате сега, драга Кора? — попита я докторът с тревожен глас.
Тя му хвърли гневен поглед.
— Мисля, че за обяд вече е късно, но се надявам, че някой от приятелите ми ще ми предложи вечеря и ще ми изсвири на рояла любимите пиеси.
Докторът излезе с нея и дълго гледа подире й.
В това време в стаята влезе Джон, воден от един полицай.
— На покрива на Камден Кресент №57 този младеж излезе от една вратичка на съседния дом — №55, и започна да търси нещо зад водосточната тръба.
Джон стоеше неподвижно, с наведени очи, слушаше равнодушно разказа на полицая, а после погледна Алън.
— Благодаря ви, Уембъри — каза той. — Ако бях страхливец, а аз не съм, сега нямаше да стоя тук.
Сержантът седна до масата и записа името и адреса на Джон.
— Кой ме предаде? — попита младежът.
Алън мълчеше.
— Този път аз ще ви защитавам пред съда, драги Джон — каза влезлият Майстер. Той се обърна към полицая:
— Погрижи се да не се нуждае от нищо в затвора… Храната му да бъде за моя сметка.
— Майстер! — високо извика Джон. — Зад тръбата нямаше нищо!
На лицето на Майстер се изписа недоумение.
— Нямаше нищо?… Не разбирам какво искате да кажете, драги Джон?
— Наясно съм, че много рано излязох от затвора и попречих на някои ваши планове, Майстер!
И преди Алън да разбере какво става, Джон хвана Майстер за гърлото. След минута четиримата мъже се бореха на пода. В този момент вратата се отвори и на прага се показа инспектор Блис.
Той огледа борещите се, спусна се напред и издърпа Джон.
— Майстер ранен ли е? — попита Блис.
Джон, пребледнял от гняв, не сваляше очи от врага си.
— Как съжалявам, че не можах да го убия — простена той.
— Не е хубаво да бъдем егоисти, Ленле!
Мери е готова на жертва
По-късно Алън Уембъри вървеше към дома на Мери. Той трябваше да й разкаже за случилото се. Напредваше бавно, сякаш за да отдалечи момента, когато щеше да й съобщи ужасната новина.
Той позвъни на входната врата и чу скъпия му глас.
— Ти ли си, Джон? — попита Мери. — Мислех, че си взел ключ със себе си.
— Не, Мери, това съм аз — отговори Алън.
— Алън! — тя отстъпи крачка назад и сърцето й се сви от тревога. — Случило ли се е нещо? Той е арестуван?
— Да — отговори Алън.
— За… фалшива полица?
— За фалшива полица? Каква полица?
— Нима не е за фалшификация? — попита тя учудено. После добави:
— Моля ви, Алън, забравете това, което току-що казах!…
— Разбира се, ще забравя, не се безпокойте!… Аз не зная нищо за фалшифициране!… Джон е арестуван, защото е заловен на покрива на чужда къща през нощта.
— За кражба!…
— Това още не мога да ви кажа. Но ще направя всичко възможно, за да облекча положението му. Ще отида при един познат адвокат и ще му поискам съвет… Във всеки случай той постъпи брутално с Майстер.
Алън й разказа за сцената в участъка.
— Как!… Той се е бил с Майстер?… Той е полудял! Та нали е зависим от него… — тя изведнъж спря.
— Какво искате да кажете? Защо да е зависим от Морис?
Мери мълчеше.
— Имате предвид фалшификацията, за която споменахте преди малко, нали?
— Алън, нали ми обещахте…
— Разберете, драга Мери, че всичко, което кажете, ще бъде чуто само от Алън Уембъри — ваш приятел, а не от полицейския инспектор… Нима няма да ми позволите да ви помогна и няма да ми разкажете?
— Не, не мога, не мога — прошепна тя. — Морис няма да прости на Джон. Той е толкова отмъстителен! А досега беше толкова мил! Той искаше да помогне на Джон да купи чифлик и да се залови с птицевъдство…