— И аз също — протягайки се, отвърна Ломънд. — На моята възраст е вредно да лягам толкова късно, ето защо смятам вече да си тръгвам.
— Да пием по чашка преди това — настоя Алън и отиде да намери нещо за пиене.
Никой от тях не забеляза как инспектор Блис се приближи до прозореца откъм улицата, погледна в стаята и също така безшумно се вмъкна в нея.
— Знаете ли, докторе, аз не изпитвам към Фантома никаква омраза, въпреки че той е човек, който заслужава пълно презрение.
— Във всеки лош човек, с изключение на покойния Майстер, има и нещо хубаво, и обратното. Съществуват много добри хора, които носят в себе си доста отрицателни черти — заключи докторът.
— Длъжен съм да ви кажа нещо, Ломънд — с тайнствен шепот продума Алън. — Всъщност аз познавам Фантома!…
— Нима!…
— Да! — продължи Алън. — Аз го познавам добре и даже се радвам, че той уби Майстер.
Инспектор Блис, скрит зад завесата, наблюдаваше цялата сцена и не сваляше поглед от двамата.
— Доктор Ломънд, аз мога да кажа кой е Фантома — шепнеше тайнствено Алън.
Блис напусна скривалището си и с бързи крачки се приближи до доктора. В ръката си държеше пистолет.
— Вие, значи, можете да кажете кой е Фантома? — попита докторът.
— Това сте вие! — извика Блис и с бързо движение смъкна от главата му бялата перука.
Пред тях стоеше млад, строен мъж, с искрящ поглед.
— Аз съм тук заради вас, Артър Милтън — извика Блис. — Претърсете го! — обърна се той към Алън.
— Блис, вие казвахте, че съм ви наранил с нож, когато сте се опитвали да ме арестувате, но добре знаете, че лъжете и че аз никога не употребявам това оръжие.
Блис се усмихна.
— Зная само, че най-накрая ви хванахме! Трябва да ви се признае, че добре измислихте разказа за Порт Саид — продължи Блис. — Вие действително сте срещнали там болния доктор Ломънд и след неговата смърт сте се възползвали от името и документите му. А през цялото време се стараехте да прехвърлите подозренията върху мен, признайте си, „докторе“, че вие пуснахте на свобода младия Ленле.
— Да, това е така и не се разкайвам за постъпката си — съгласи се Фантома.
— Но аз ви хванах най-накрая! — извика радостно Блис. — И сега ще ви обвиня в предумишленото убийство на Майстер.
— Блис… — започна Алън.
— Оставете всичко на мен — рязко го прекъсна инспекторът. — Ако някога се нуждая от вашите съвети, то ви уверявам, че сам ще ви ги поискам.
По стълбите се чуха стъпки и след миг в стаята влетя Кора, която се хвърли в обятията на мъжа си.
— Артър! Артър! — хълцаше тя. — Аз те предупреждавах!
Инспектор Блис се опита да я отдели от мъжа й.
— Почакайте още минута — каза Фантома и бързо се обърна към жена си: — Кора, спомняш ли си какво ми беше обещала?
— Не съм забравила — каза тя през сълзи и тъжно поклати глава.
Блис го погледна подозрително и отново се опита да отведе Кора.
Тя обърна към него обляното си в сълзи лице и каза:
— Вие желаете да го отведете оттук и като див звяр да го затворите в клетка. Вие желаете жив да го погребете и мислите, че аз ще ви позволя да направите това!… Вие мислите, че аз спокойно ще гледам мъките му и няма да направя опит да го спася…
— Да, така мисля, от бесилката едва ли ще го спасите! — саркастично отговори Блис.
— Аз пък ще ви докажа, че съм способна на това — извика обезумялата жена.
Блис твърде късно забеляза пистолета в ръката на Кора. Тя стреля и Артър Милтън се свлече на пода.
— Уембъри! — извика Блис.
Алън се стрелна към Кора и двамата с големи усилия изтръгнаха пистолета от ръката й. В това време те бяха забравили за Фантома, който изглеждаше смъртно ранен. Но тези няколко мига бяха достатъчни на Артър Милтън, който уж лежеше безжизнен, да скочи на крака и да изчезне през вратата.
— Господи, та той избяга! — ужасено извика Блис и грабвайки пистолета си, се втурна след него.
Кора се разсмя.
Вратата се оказа заключена.
— Натиснете силно! Заключил ни е от външната страна — крещеше Блис.
После той се обърна към младата жена и рече:
— Смехът ви ще е кратък, красавице.
Под двойния напън вратата се огъна и след минута Алън летеше надолу по стълбите след Фантома.
— Много сте умен, господин Блис, няма що! — все още, смеейки се, отвърна Кора — но Фантома е по-хитър от вас и вие няма да го хванете. Вкъщи го чака кола, няколко костюма, а на десет мили оттук стои самолет, готов за път, и Фантома не се страхува да премине над Ламанша в тази мъгла. След час вече ще бъде далеч оттук… Не си правете илюзии, че някой може да го залови.