Той продължаваше да разглежда печатите.
— Сидни, Генуа, Домодосола — вие много пътувате, госпожо Милтън. Но далеч не толкова бързо като съпруга си.
На лицето й се появи лека усмивка.
— Може би се каните да ми зададете по-важен въпрос?
— Не — отговори той. — От вас не искам нищо повече, но се надявам тези дни да се срещна с мъжа ви.
Очите й се притвориха леко.
— Нима се каните да ходите на „оня свят“ — иронично запита тя. — Предполагам ви е известно, че Артър е покойник.
Блис се засмя широко и показа белите си зъби. След това й върна паспорта и си тръгна.
Тя го проследи с поглед, докато той се скри в тълпата, след което със слаба въздишка се обърна към митничаря, който проверяваше багажа й. Блис! Значи пристанището се наблюдава!
Нима Фантома се е добрал до Англия? Кора Милтън обикна този отчаян човек, който убиваше като че ли само от любов към насилието, и сега се скиташе по белия свят, а по петите му тичаха хиляди полицаи с надеждата, че все някога ще успеят да го заловят.
Кора тръгна по перона, като наблюдаваше крадешком всеки вагон. Не след дълго намери човека, когото търсеше. Блис седеше в едно купе и изглеждаше погълнат от сутрешните вестници.
„Блис — помисли тя. — Блис… къде съм виждала преди това лице?“
Защо погледът на този човек със сериозно изражение вся такъв смут в душата й? Кора Ен Милтън завърши пътуването си до Лондон със свито сърце…
В кабинета на адвоката
Когато Джон Ленле отиде в дома на Майстер на следващия ден, беше неприятно изненадан да види сестра си на пишещата машина. Стана му тежко, като че едва сега осъзна разоряването на семейство Ленле.
Тя беше сама в стаята и се усмихна на брат си зад купа писма на масата.
— Къде е Морис? — попита той.
Тя му показа малката стаичка, където ставаха важните и секретни съвещания.
— Това е много досадна работа, нали?
Той очакваше тя да се съгласи и почувства облекчение, когато сестра му се разсмя в отговор.
— Всъщност е много приятна. Няма защо да се тревожиш, Джон. По-интересно е от всичко, което съм вършила през последните години.
Той я гледа мълчаливо в продължение на няколко секунди. За него беше неприятно да я вижда в ролята на секретарка. После се приближи до кабинета на Майстер и почука.
— Кой е? — чу се глас отвътре.
Джон натисна бравата, но вратата беше заключена. После чу как вътре се затвори касата, ключът се превъртя и вратата се отвори.
— Що за тайнственост? — попита Джон, влизайки в стаята.
Майстер пак заключи вратата и посочи стол на Джон.
— Разглеждах няколко много интересни бисера. Разбира се, няма защо да обръщам вниманието на цял свят върху краденото имущество.
— Получихте ли поръчка за тях? — с нетърпение попита Джон.
Морис потвърди.
— Искам да ги изпратя довечера в Антверпен.
Той отвори стоящата в ъгъла каса, извади от там плоска кутийка и свали капачето. Джон видя изумителната бисерна огърлица.
— Тези бисери струват най-малко двадесет хиляди лири — каза Джон.
— Това са най-малко пет години каторжна работа — грубо отговори Майстер. — Длъжен съм открито да ви призная, Джон, че се боя.
— От какво? — недоволно попита Джон. — На никого и през ум няма да мине, че знаменитият адвокат — господин Майстер, укрива крадените бисери на госпожа Дарнлей. — Джон се засмя по детски. — Дявол да го вземе, Морис! Вие ще бъдете интересна фигура на подсъдимата скамейка в Олд Бейли1. С какво удоволствие вестниците ще съобщават за сензационния арест и присъда на Морис Майстер — прочутия адвокат!
— Много забавно. Никога не съм очаквал от вас подобно чувство за хумор. — Майстер поднесе бисерите към светлината, пак ги погледна и накрая затвори капачето на кутийката.
— Видяхте ли Мери? — попита той любезно.
— Просто е ужасно да я гледам как работи, но нищо не може да се направи в настоящия момент. Морис…
— Да…
— При вас преди време работеше едно момиче на име Гуенда Милтън?
— Е, и…
— Тя нали се удави. Зная как завърши делото, но аз имам собствено мнение.
Той се приближи до адвоката и леко докосна рамото му.
— Мери Ленле не е Гуенда Милтън. Тя не е сестра на избягал убиец и аз искам с нея да се отнасяте по-добре, отколкото с Гуенда Милтън.