— Не ви разбирам. Но… — опита се да протестира Майстер.
— Мисля, че ме разбирате твърде добре — прекъсна го Джон. — Казват, че живеете във вечен страх от Фантома, но ще имате повече основание да се боите от мен, отколкото от него, ако нещо се случи с Мери.
— Знаете ли, Джон, че прекалявате с вашата подозрителност — Майстер поклати глава. — И освен това тази сутрин не сте особено възпитан. Преди около седмица ви нарекох „зелен“ и нямам основание да си взема думите обратно. Кой се готви да причини зло на сестра ви? А що се отнася до Фантома и Гуенда — те и двамата не са вече между живите.
Майстер не успя да каже нито дума повече, тъй като на вратата се почука.
— Кой е там? — попита адвокатът.
— Районният инспектор Уембъри!
Предателството на Майстер
Майстер взе кутийката и я заключи в сейфа, след което отвори вратата и поздрави своя посетител. Въпреки че се опитваше да запази самообладание, той беше блед като платно.
— Търся Ленле — каза Алън.
— Защо ме търсите? — попита Джон.
— Вие познавате госпожа Дарнлей, нали? Преди известно време й изчезна много ценна бисерна огърлица. Колегата ми ме помоли тази сутрин да му изясня една малка подробност, която го е поразила.
Мери, която слушаше разговора през отворената врата, стана от мястото си и се приближи до брат си.
— Той иска да научи защо сте се качили горе в стаята на госпожа Дарнлей?
— Смятам, че вече съм дал обяснение по този въпрос.
— Казали сте, че сте отишли за палтото и шапката си, но се оказа, че един от лакеите ви е предупредил, че палтата на всички гости се намират долу.
— Не помня, защо смятате, че трябва да знам за тази кражба? Та самият аз разбрах за нея на следващия ден, и то от вестниците.
— О, Джон — извика Мери, когато се върна вкъщи, — ти ми спомена, че…
— Скъпа сестро, ти си забравила, че след като се прибрах, не бих могъл да ти разкажа нищо, тъй като аз дори не те заварих у дома.
Мери беше бледа и много разстроена.
— Да, Джон, спомням си — продума тихо тя. — Колко глупаво от моя страна да забравя за това обстоятелство…
След последните думи на Мери настъпи неловко мълчание и Алън се възползва от него, за да се сбогува с всички и да си тръгне. Мери го изпрати и след това се върна към ангажиментите си.
След като остана насаме с Майстер, Джон започна да го моли да изпрати колкото се може по-скоро бисерите в Антверпен, но Майстер възрази, че това трудно би могло да се направи точно в този момент, защото той и къщата му ще бъдат най-зорко наблюдавани от полицията и предложи да скрият бисерите на друго място за ден-два.
Тогава Джон предложи да ги вземе със себе си, защото се страхуваше да не би полицията да направи обиск в къщата на Майстер. Морис Майстер едва успя да прикрие огромното си задоволство.
— Признавам, че идеята ви никак не е лоша. Уембъри едва ли ще обискира вашия апартамент, той е такъв приятел на Мери. — Веднага извади бисерите и ги даде на Джон.
— Ще ги скрия в кутията, която стои под кревата ми, и ще ги върна в края на седмицата — отвърна Джон и напусна къщата на Майстер.
Когато зави зад ъгъла, един човек тръгна след него и го последва до дома му. Нито Джон, нито полицаят, патрулиращ на ъгъла, знаеха, че в тази минута се намират само на няколко крачки от Фантома, когото така настойчиво издирваше Скотланд ярд.
След излизането на Джон, Майстер се замисли за Мери. Той открехна вратата и хвърли поглед в съседната стая, където тя пишеше на машина. Слънцето осветяваше помещението и правеше още по-нежен профила й. Той си помисли, че за да постигне целта си, трябва непременно да се отърве от брат й.
Но как да стане това…? Майстер знаеше, че съществува идеална възможност да изпрати Джон много далеч…
Той се приближи до Мери и като сложи ръка на рамото й, каза загрижено:
— Защо сте така тъжна?
— Непрекъснато мисля за Джон — отговори тя и изведнъж попита: — Морис, какъв е този Фантом?
— Фантома? Защо ме питате за него?
— Защото сред документите ми попадна една телеграма, която вие, вероятно, сте забравили да прочетете. Ето я!
Майстер я грабна от ръцете й. Тя беше изпратена преди три месеца от Сидни от австралийския му агент. Той прочете:
„Установиха кой е човекът, потънал в пристанището на Сидни. Мисля, че Фантома е напуснал Австралия.“
Мери наблюдаваше Майстер — очите му блуждаеха, ръцете му леко трепереха. — Фантома е жив? — прошепна той. После, след като дойде на себе си, прибави: