Миризма на печено месо изпълва въздуха. След малко стигат чакълена пътека и тръгват по нея. Слънчевата светлина позлатява водата на езерото. В далечината виждат червен кану-каяк, който прорязва тъмносинята повърхност. Нансен и Хенинг сядат на една пейка с изглед към езерото.
— Искам да те попитам нещо — започва той. — Докато Туре беше в затвора, ти си го посещавала веднъж в седмицата. Спомняш ли си дали при някое от твоите посещения той е изглеждал… как да се изразя? По-напрегнат или изнервен от обикновено?
Тя се обръща към него.
— Настроението му се менеше, но не си спомням нещо специфично. Защо питаш?
— Защото…
Хенинг свежда глава и се сеща за Пиа Ньоклеби. Когато е говорил с нея няколко дни след ареста на Гюнхилд Дукен, той отново я е попитал дали са поискали списък с обажданията на Пули от затвора. Тя му е отговорила, че още не са го направили. А същият ден Кнут Улав Нордбьо от затвор „Осло“ му казва, че вече е твърде късно.
— Мисля, че Туре беше убит, защото знаеше кой стои зад пожара в апартамента ми — казва Хенинг. — Не мисля, че са го убили, защото се е свързал с мен, а защото е казал на някой друг, преди да се обади на мен.
— Защо би направил това?
— Не знам. Може би е смятал, че ще му бъде от полза?
— Как?
— Ако Туре е знаел кой е запалил пожара в апартамента ми, може би се е опитал да използва тази информация, за да окаже натиск върху виновника или върху хората, за които той работи. Хора, които се занимават със същите неща, с които се е занимавал Туре, преди да се оттегли от бизнеса. Може би се е надявал, че ще успее да ги принуди да му помогнат.
— Но това е изнудване — казва Нансен, клатейки глава. — Туре беше различен човек.
— Сигурна ли си в това, Вероника? Затворът може да бъде истински ад, особено ако си невинен. Мога да си представя отчаянието му — особено при положение, че обжалването му е било съвсем близо. И мога да си представя, че хората, отговорни за смъртта на сина ми, не са искали тази информация да бъде разкрита.
Нансен го поглежда, след което свежда глава.
— И сега никога няма да разберем каква е била тя — казва тя.
— Да — въздъхва Хенинг. — Предполагам, че си права.
118
Специални предложения от супермаркети, оферти от агенти по недвижимо имущество, търсещи имоти точно като неговия, реклами на мебелни къщи — Хенинг не успява да улови всички неща, натъпкани в пощенската му кутия, когато я отваря. Навежда се, за да вземе писмата, брошурите и листовките от земята и ги преглежда без особен интерес. Но замръзва, когато вижда името „Ерлинг Офус“ и неговия адрес в Лайрсунд, изписани на един плик с размер А4.
„Полицейският доклад“ — мисли си Хенинг.
Бързо изкачва стъпалата и отваря чисто новата си входна врата. Сяда на дивана, разпечатва плика и вади два листа. Започва да чете:
„СЛЕДСТВИЕ ПОЖАР
Възложил: Главен инспектор Том Арне Свеен, отдел «Е», Полицейско управление Осло.
Отнася се до: Разследване на пожар, възникнал на улица «Марквайен» № 23, Осло, приблизително в 20.35 часа.
Дата на възлагане: Вторник, 12 септември 2007 г., 08.10 часа.
Разследващи: Инспектор — инженер Руне Улсен от «Електроснабдяване Осло», пожарен инспектор Николай Юве от «Пожарна безопасност Осло» и главен инспектор Том Арне Свеен, изготвил този доклад в 10.00 часа на 12 септември 2007 г.
Заключение: След проучване на мястото, където е избухнал пожарът, и взимайки под внимание друга информация, свързана с инцидента, моето мнение е, че:
— пожарът е започнал в коридора зад входната врата на апартамента на втория етаж, принадлежащ на ХЕНИНГ ЮЛ, но причината за пожара остава неизвестна.
Местоположение на пожара: «Марквайен» № 23 е жилищна сграда, в която има тринадесет апартамента и мазе. До апартамента на втория етаж се стига през обща входна врата, разположена на нивото на улицата.
Допълнителна информация: Вратата на апартамента на втория етаж беше отключена. Общата входна врата на нивото на улицата също беше отключена.