Днешното четене бе с участието на артисти, а това винаги ми беше по-лесно от четенето с ксерокопия, защото докато вървеше преводът, аз можех да се отпусна, да пийна вода и да си помечтая за разни приятни неща. В този случай — за утрешното си пътуване до Тройсдорф през Кьолн. Усещането ми за приближаването на часа на истината въобще не се бе притъпило, напротив — бе станало по-силно и по-ярко. Сигурно той щеше да настъпи утре. Но къде? Дали във влака? Дали в Тройсдорф, в дома на господин Яновски? А може би в Кьолн, пред великолепната Кьолнска катедрала, която се намира точно до перона, на който аз щях да сляза от вагона? Макар това да не беше много вероятно, тъй като бях виждал катедралата неведнъж и в главата ми тази гледка не се свързваше изключително и само с миналата година. Често бях ходил в Кьолн, тъй че не разчитах той да се превърне в истински детонатор. Виж, Тройсдорф бе съвсем друго нещо. Там съм бил само веднъж, но дори и това не си спомнях.
Срещата започна в осем часа и завърши в десет — всичко беше точно по графика. Направо от културния център с Муся тръгнахме да вечеряме в ресторант. Муся бе голям почитател на китайската кухня, а аз бях равнодушен към нея и предпочитах предимно немското изобилие от задушено зеле и мазно сочно месо. Имайки предвид разликите във вкусовете ни и постоянните ни съвместни пътувания в чужбина, веднъж се разбрахме, че докато се храним заедно, ще го правим през един път-, т.е. единия път ресторанта ще избира Муся, а другия — аз. Днес бяхме обядвали на панаира, където нямаше китайски ресторант и изядохме по един огромен шницел с пържени картофи, затова сега аз честно предоставих избора на мястото за следващото ни хранене на Самката на Гепарда.
Муся си поръча гъби с бамбукови пръчици и пилешка супа със сладка царевица, а аз си избрах по-общоприета и обичайна храна: парче пържено свинско месо и ориз със зеленчуци.
— Твърдо ли си решил да пътуваш утре? — попита Муся, когато сервитьорът записа поръчката и се отдалечи.
— Съвсем — потвърдих аз.
— Може би първо поне ще се обадиш?
— На кого? — не разбрах веднага.
— На онзи човек, при когото си се наканил да ходиш. Може би го няма в града или утре е зает, или изобщо се е преместил в друг град. Само напразно ще си изгубиш времето.
— Мусенка, не отивам там, за да получа информация от Яновски, защото разполагам с нея още от миналата година и вече съм я вкарал в компютъра си. На мен ми е необходимо отново да се озова там, където съм бил тогава, разбираш ли? А ако, освен това ми се удаде възможност да си поговоря и с човека, с когото съм се срещнал по онова време, това ще бъде само още един допълнителен фактор за възстановяването на ситуацията. Естествено тази среща е желателна, но съвсем не е задължителна. Ако не намеря Яновски в дома му — да е жив и здрав! По-важни са елементите, с които ще се сблъскам, докато пътувам натам: градът, гарата, улиците, сградите, табелите.