— А нима не е? — Мария скалъпи наивно изражение.
— Не е! — категорично отговорих аз. — Ненормално е. Смятам, че Ана се държи съвсем неправилно с децата си.
Мария си наля още чай и сложи в устата си една миниатюрна бисквитка, изпечена от самата нея точно преди да дойда.
— Скъпи мой, вие имате изумително затлачено мислене. Думата правилно, точно както и думата неправилно, имат смисъл само в контекста на целеполагането. Да се употребяват тези понятия в какъвто и да било друг контекст е неправомерно.
— Какво? — Облещих очи, понеже не бях в състояние да се справя с мимиката си. Първо, защото нищо не разбрах. И, второ, защото изобщо не очаквах такива формулировки от тази столетна бабичка.
— Не ме ли разбрахте? — Мария окръгли очи и леко наведе глава, сякаш се извиняваше за принудителната сложност и засуканата терминология.
— Честно казано — не.
— Ще ви го обясня с един пример. Вие имате за цел да се доберете от пункт А до пункт Б. Ако тръгнете от пункт А по посока на пункт Б — ще бъде правилно. Но ако тръгнете в точно обратната посока, това ще бъде неправилно от гледна точка на целеполагането, защото по този начин вие няма да достигнете до целта, която сте си поставили. Казано още по-просто, правилно е онова, което отразява адекватно поставената цел. И толкова, скъпи мой! В тази дума не може да има никакъв друг смисъл. А обстоятелството, че вие сте натъпкали това толкова просто и еднозначно понятие с вашите вкусове, предпочитания и желания, е вашата същинска беда. Затова и все не можете да се разберете помежду си, тъй като вкусовете и желанията на всеки от вас са различни, а съответно и понятията ви за правилно се различават. Запомнете, скъпи мой музиканте, правилно е всичко онова, което съответства на целта. Ако вие, свирейки на пиано, искате да изтръгнете звук пиано, няма да започнете да дъните по клавишите с всички сили, защото знаете, че така ще се получи форте. Затова в този случай ще е правилно да докосвате с пръсти клавиатурата нежно и внимателно. В същото време човекът, който се намира на разстояние двеста метра от вашия роял, ще смята, че свирите неправилно, защото нищо няма да чува. И кой от вас е правият?
— Разбира се, че аз! — последва бързият ми и уверен отговор.
— Защо да сте вие, а не той?
— Защото съм музикант и зная какво трябва да се направи, за да се предаде замисълът на автора на съответната музика. А този човек е дилетант, той не разбира от тези неща и затова греши.
— О, не, приятелю мой! — Мария се подсмихва. — Грешите вие. Просто вие и този човек имате различни цели. Вашата цел е замисълът на автора да достигне до слушателите и от гледна точка на тази цел наистина действате правилно. А онзи човек има друга цел, той иска да ЧУЕ музиката. И от гледна точка на неговата цел вие действате съвършено неправилно.
— Но това си е негов проблем. — Аз все още се съпротивлявах, но силите ми вече отслабваха. — Нека да си постави друга цел и тогава с него няма да имаме разногласия за това кое е правилно и кое — не.
— Чудесно! — Мария звънко се разсмя. — Пет плюс! А я ми кажете, миличък, защо той, защо точно този твой човек трябва да постави пред себе си друга цел? Защо той, а не вие, а?
— Защото… — започнах напористо и спрях. Тази стара вещица все пак успя да ме хване. Отново. За кой ли път вече? За двадесети ли? За стотен ли? Бях загубил бройката им.
— Какво се умълчахте? Досрамя ли ви? — насмешливо ме подхвана Мария. — Добре е, че се срамувате. В такъв случай аз ще довърша мисълта ви вместо вас. Другият човек, а не вие, трябва да си постави друга цел, защото вие не допускате, че можете да грешите и смятате, че целта, която сте поставили пред себе си, със сигурност е правилна и достойна, че тя е най-добрата и изобщо единствено възможната, а ако някой друг има друга цел, значи глупакът е той и сам си е виновен за всичко. Нали така, приятелче? Нали точно това си помислихте?
— Е, не с чак толкова резки изрази — възразих аз.
— Това не променя същността! — строго ме отряза старицата. — Вие изначално отхвърляте правото на другите хора да имат различни от вашите цели. Оттук идват и вашите беди. Затова когато казвате на някого, че постъпва неправилно, не ви разбират, нещо повече — опитват се да ви възразят и не се съгласяват с вас, а това ви хвърля в истински ужас! Разберете най-сетне, че всеки човек постъпва правилно във всеки момент от живота си, защото върши онова, което съответства на целта, която си е поставил за дълъг период напред. А това, че тази цел не се харесва на вас, че не сте съгласен с нея, че не ви е изгодна — е съвършено друг въпрос. И вие трябва да се научите да се съобразявате с правото на другите хора да имат цели, различни от вашите. А когато се научите на това, животът ви ще стане по-лесен. И веднага много неща ще ви станат ясни.