— В началото на ноември трябва да бъда в Амстердам — скалъпих трагична гримаса аз, — а през декември — в Албания.
— Абе ще влезеш в гроба с тези пътувания! — оптимистично предрече Олга Андреевна. — Утре ще ти донеса страхотно лекарство, ще минеш един курс на лечение с него.
— Утре още сутринта заминавам на вилата. Трябва да работя, искам да завърша книгата си. — Погледнах многозначително към майка си. — Онази, която ще бъде в памет на Вера.
Ходът се оказа сполучлив. Майка ми тъкмо бе отворила уста да ми определи среща към обед или чак за вечерта, но размисли. За нея книгата за Вера бе по-важна от главоболието на сина ѝ. Е, както и да е.
— Наистина ли утре се каниш да заминеш на вилата? — тихичко ме попита седналата до мен Лина и сложи ръка на коляното ми.
Жестът ѝ ми се стори многозначителен, един вид — днес те боли главата, а утре вече няма и да нощуваш вкъщи.
— Да, искам да поработя, докато все още имам хъс. — Дали ми се стори, или в очите на Лина наистина проблесна нещо, намекващо за облекчение? — Нали нямаш нищо против? — попитах за всеки случай.
— Радвам се — топло рече тя. — Имах чувството, че след тази история с травмата и амнезията си загубил желание за работа.
— Това пък откъде ти хрумна? — учудих се. — Че аз и в санаториума постоянно работех, много добре знаеш, защото самата ти се стараеше да не идваш често, за да не ме разсейваш.
— Не зная, Андрюша — тя сподави въздишката си, — не зная. Струваше ми се, че очите ти не горят, че в тях няма пламък, както преди. Заради това много се разстроих. Но се радвам, ако съм се излъгала.
— Излъгала си се — уверих твърдо Лина. — Книгата е почти завършена, остава ми работа най-много за около две седмици, ако не се разсейвам с нищо. Искам да я довърша преди пътуването си до Холандия, след това ще отлежи десетина дни, после ще я редактирам и ще я предам.
— И към декември ще можем да разчитаме на хонорара, така ли?
Ето каква била работата! Лина се страхуваше, че аз прекалено дълго ще се туткам с тази книга в неизвестен за науката жанр и може би дори ще я зарежа, без да я довърша. А тя чакаше пари. И затова се зарадва, когато чу, че час по-скоро искам да довърша новата си творба.
— Имаме ли нужда от пари? — предпазливо се поинтересувах аз. — Да не би да сме претърпели финансова катастрофа?
— Какво говориш — няма никаква катастрофа! Просто вложих всичко, което имаме в сметките си, на годишен депозит с добър лихвен процент, защото най-неочаквано ми падна такава възможност. А искам да направя ремонт в кухнята и в спалнята ни, вече съм поръчала новите мебели и домакинските уреди, понеже всичко е остаряло. Имаме налични пари, за всекидневни нужди ще ни стигнат и ще останат, но за ремонта не са достатъчни. Кухненската уредба ще е от монолитно дърво, а то е много скъпо. Спалнята е испанска, струва седемнадесет хиляди долара. Нали нямаш нищо против?
Е, как можех да имам нещо против! Ремонтът бе чудесен повод да не живея вкъщи и да се преселя задълго извън града. Всичко се нареждаше чудесно.
— Разбира се, мила. — Целунах нежно Лина по бузата и в края на устните. — И кога ще започне тази дандания?
— Работниците са готови — само чакат знак. Когато ти кажеш. Не можех да взема решение без теб.
— Тогава нека да започват, аз ще замина утре и няма да им вися на главите. А Женя ще настаним временно при майка ми, за да не диша изпаренията на химикалите в апартамента. Нали така, зайко?
Ръката ѝ стисна по-силно коляното ми.
— Обичам те — прошепна тя. — Извадила съм невероятен късмет с мъжа си.
Може би! Но никак не бях сигурен в това. Впрочем зависи какво разбира тя под късмет. Ако за добър мъж минава онзи, който материално обезпечава семейството, не се рови и не се набърква в нищо, не пропива парите, не бие жена си и не задава излишни въпроси — на Лина наистина ѝ бе провървяло. Но дали има предвид само това?
Мнимото ми главоболие предизвика у всички, включително и у Лина, горещо съчувствие към мен, а всъщност аз целях тъкмо това. Веднага след като гостите ни си отидоха, жена ми започна да разтребва и да мие чиниите, а аз бях отпратен в банята, а след това — в леглото с напътствия да се отпусна и да се постарая колкото може по-бързо да заспя, тъй като сънят, както е известно, е най-доброто лекарство срещу главоболие. Приех препоръките с благодарност, примесена с погледа на великомъченик.