— Как се озовахте тук? — попитах аз, когато малко си отдъхнах и разгледах квартирантката, която се оказа красива едра жена на около тридесет или на малко повече години.
— Познах ви, Андрей Михайлович. Степан ми каза, че сте му съсед, показа ми и къщата ви и аз се досетих, че вие идвате точно тук. Видях, че сте много болен, а знаех, че у вас няма никой и ако ви се случи нещо, няма кой да ви помогне. Навярно не сте забелязали колко време губите за най-обикновени действия. А аз успях да се облека, да заключа къщата и да дойда дотук.
Ето как било! Оказваше се, че славата има и своите плюсове, и своите минуси. И утре тя щеше да разкаже на приятелките си как знаменитият Корин се е появил в къщата си, опикан и осран. Интересно — дали вонях много силно? Като че ли вече бях свикнал с миризмата и не я усещах, но дали я усещаше тя?
— Как се казвате? — попитах със слаб глас.
— Елена.
— Благодаря ви за грижите, Елена, вървете си. При мен всичко е наред.
— Не е вярно. Защо ме пъдите? Вие имате нужда от помощ — това е очевидно.
— Лекарка ли сте?
— Не, но…
— Именно. Още веднъж ви благодаря за грижите. Моля ви, вървете си вкъщи. Искам да остана сам.
Тя внимателно ме погледна и кимна:
— Добре. Ако ви стане лошо, веднага ми се обадете и аз ще дойда. Не се притеснявайте.
Елена си отиде, аз едва дочаках вратата да се затвори след нея и веднага се вмъкнах в банята, смъкнах мръсните си дрехи, натъпках ги в един найлонов плик, за да не се разнася миризмата, и ги мушнах в кофата за смет. На боклука, на боклука! Дори и да се изперяха до стерилна чистота, все едно — аз нямаше да мога повече нито да гледам, а още по-малко — да обличам тези парцали.
След това дълго и мъчително се къпах, борейки се с гаденето и световъртежа си. После се срутих в леглото и заридах. А след това заспах.
Когато на сутринта се погледнах в огледалото, разбрах, че положението ми е доста тежко. Слязох по стълбата на първия етаж и затвърдих мнението си. Всичко ме болеше, дори онова, което нямаше как да ме боли, защото нервните окончания не достигаха дотам. Боляха ме дори косите и ноктите. Опитах се да си направя закуска, но след като само за приготовлението на чая загубих почти един час, защото от слабост бях принуден да присядам и да си почивам всяка минута, реших, независимо от всичко, да се обадя на квартирантката на Степан. Как ѝ беше името? Май че Елена.
Тя веднага дотърча, преди още да бяха минали и три минути. В ръцете си не носеше нищо от онова, което очаквах да видя: нито флакони с лекарства, нито апарат за мерене на кръвно налягане, нито термометър. Интересно — с какво ли се канеше да ми помогне? Да измие пода ли?
— Имате ли маса за масажи? — попита тя.
Аха, работата е ясна: вие, мадам, сте масажистка и смятате, че всички болести могат да бъдат излекувани с масажи. Номерът няма да мине, скъпа.
— Не.
— А кушетка без облегалка имате ли?
— Ама за какво ви е? — възмутих се аз. — Нямам нужда от масаж. Зле ми е, разбирате ли? Изпитвам слабост, вие ми се свят…
— Пребили са ви — с равен глас продължи Елена. — Нали виждам! И нямам намерение да ви правя масаж. Вие ме повикахте, за да ви помогна. Искате ли да го направя?
— Искам — измърморих недоволно, като при това вече съжалявах за своята необмислена крачка.
— Тогава хайде да помислим къде да ви сложа да легнете така, че да имам достъп до вас от двете ви страни.
— И след това какво ще ми направите?
— Ще ви лекувам — кратко отговори тя, докато оглеждаше мебелите в стаите на първия етаж.
Най-сетне Елена откри онова, което можеше да ѝ свърши работа, и ми нареди да легна.
— Да се съблека ли? — попитах с готовността да я пратя по дяволите, ако поиска да се разголя повече, отколкото бях готов да го сторя.
— Няма нужда. Просто легнете по гръб.
Легнах. Дори — колкото и да е странно — се отпуснах и май задрямах. Сепнах се едва когато Елена ме помоли да се обърна по корем.
— А какво ми правите? — зададох поредния си умен въпрос.
— Лекувам ви.
— Как?
— С допир на ръцете.
— Да не би да сте екстрасенс? — престорих се на досетлив.
— Нищо подобно. Друг метод е.
— И какво, действа ли?
— Това вие ще ми кажете. Според моето виждане — действа, но не зная как е според вас.
Съсредоточих се в себе си. Вече не ми се гадеше. И главата ми се проясни, а мътният пясък, с който бе натъпкан черепът ми, се отля. Подобреното ми състояние можеше и да е в резултат на това, че малко си полежах и подремнах. Допир с ръце! Ама че измишльотина! Пълно шарлатанство.