— Да — съгласих се, — щях да си помисля точно така. Но какво ли ти е било…
Млъкнах и се спомних някои подробности. Например как Мимозата се разплака и избяга, когато казах, че не съм дошъл на вечеря, защото жена ми е била при мен. Можех да си представя какво е изпитала, когато е чула това, защото беше нормален човек и прекрасно разбираше подтекста на казаното. И изобщо тя беше свидетел на това как всеки път, когато Лина пристигаше, аз пропусках или басейна, или яденето, а после се появявах с такъв израз на лицето, сякаш бях сит котарак, който тайно се е наплюскал със сметана. А точно тя, моята любовница, много добре знаеше какъв ставаше изразът на лицето ми, след като съм правил любов. И мълчаливо бе понасяла всичко това.
— Но защо, мила? — изгарях от срам аз. — Защо си се измъчвала така? Защо изобщо дойде в този санаториум?
— За да бъда до теб. Ами ако, току-виж, ти потрябваше помощ? Ако изведнъж се превърнех в онзи детонатор, който би могъл да възвърне паметта ти? Или пък амнезията ти преминеше, а покрай теб нямаше близки хора? Така поне щях да съм ти подръка. Та нали знаех кои точно събития си забравил и разбирах колко мъчително ще бъде за теб да си ги спомниш. Бях длъжна в този момент да бъда до теб.
Да, беше права за тези неща. Никой, освен нея не знаеше за моето унижение. Не бях го разказал на никого. Затова и никой не разказа за него и на мен самия, когато съзнанието ми, възползвайки се много сполучливо от катастрофата и черепната ми травма, се бе избавило от неприятния спомен.
— Много пари си похарчила за този престой.
— Продадох гривната, която ти ми подари на Нова година. Стигна за три месеца.
— За три месеца ли? Но ти напусна санаториума по-рано…
Изведнъж си спомних за Хипопотама. Той разговаря с Елена в парка на санаториума, а на другия ден тя обяви, че приключва с лечението си. Какво ли значеше това? Разтревожих се.
— Твоят лекар, Михаил Викторович, ме помоли.
— Какво те е помолил?!
— Да замина. Каза, че по време на дългите разговори с теб му е станало ясно, че отношението ти към мен и мислите ти за мен като за твоя съседка по маса ти пречат да се съсредоточиш върху спомените си, които са необходими за успеха на лечението ти. Че за теб аз съм дразнещ фактор. С две думи — помоли ме да напусна санаториума.
— Нищо не разбирам! Какви мисли?! Какво отношение има всичко това към теб, след като съм те забравил? Какви са тези глупости? Криеш ли нещо?
Елена замълча и отиде до прозореца.
— Аз първа поведох разговор с Михаил Викторович. Впрочем ти как го наричаше? Вероятно Хипопотама, нали?
— Точно така. Как позна?
— Ами той просто не може да бъде наречен по друг начин. Та така, когато забелязах, че редовно идва при теб, разпитах сестрите какъв е и те ми казаха, че е психоаналитик. Отидох при него в парка и честно му разказах всичко. За това, че с теб отдавна се познаваме, че имаме близки отношения, че нарочно съм постъпила в санаториума и че ако по време на заниманията си с теб той сметне, че мога да бъда полезна поне с нещо, трябва веднага да ми каже и аз ще направя всичко необходимо. Той ми обеща. А след това, когато излезе интервюто с теб, ми каза, че преча — и на него, и на теб. Повярвах му и на следващия ден си заминах.
Муся! Ех ти, Муся! Та нали тя ми бе обещала да направи така, че Мимозата да се махне от очите ми — и го беше направила. Ех, че сръчно ги въртеше тези работи! Както и да е, с това щях да се занимавам по-късно…
Останах у Елена почти пет часа и едва след като обядвахме, започнах да ѝ разказвам за книгата, посветена на корупцията в милицията, и за всичко, свързано с тези събития.
Глава 17
— Трябва да направим нещо по този въпрос — замислено повтори Елена, когато свърших с разказа си за събраните материали и за пътуването ми до Германия.
— Разбира се, че трябва — изсумтях аз, — никой не се съмнява в това. Но искам да зная как точно стоят нещата и за кого точно става дума, за да не навредя на самия себе си. Нали си работила като следовател, искам да чуя мнението ти за материалите, които са в компютъра ми.
— Андрюша, от три години вече не работя в системата, а по днешните стандарти това е твърде много, наистина много, повярвай ми. По-рано, когато системата беше стабилна и хората работеха по десетина години на едни и същи места, човек лесно можеше да се ориентира в ситуацията дори и да излезеше от нея за три години. Сега нещата не стоят така. Всеки ден свалят някого, назначават някого, създават нови отдели и нови длъжности, сменят субординацията. Нещо повече — когато идва нов министър, той води със себе си своя отбор, заради който започва да променя цялата структура, та да даде доходна длъжност на всичките си приятели. Днес аз не съм подходящ експерт за теб.