— Не те разбирам… толкова странно се изразяваш. Не смяташ ли за нужно да ми обясниш какво имаш предвид?
Че какво имаше за обяснение тук? Ох, по-добре да не си бях спомнял! Неслучайно Елена почти две години ми набиваше в главата, че с нас се случва само онова, от което се страхуваме, че със собствените си страхове сами си навличаме нежелани събития, че мисълта притежава невероятна съзидателна сила и е способна да формира реалността. Всичко това ми изглеждаше като някакво засукано езотерично бълнуване и единствено фактът, че Елена бе успяла да се излекува сама, без помощта на хирурзи и всевъзможни химиотерапии, ме удържаше да не правя резки изказвания. А Елена непрекъснато ми повтаряше: Ако ти се страхуваш да не бъдеш унижен, значи смяташ, че в теб има някакви качества, които могат да направят подобна ситуация възможна. Здравенякът не се страхува, че ще бъде набит, защото е сигурен, че няма слаби места. А човекът, който се страхува, че ще бъде набит, мисли, че има слаби места. Ако той се възприема като такъв, значи и останалите хора ще се отнасят към него по същия начин. Ако човек смята, че не е достоен да бъде обичан, никой не го обича. Ако човек смята, че могат да го унизят, задължително ще го унизят. Аз се страхувах да не бъда унизен и ето че, първо, на главата ми се бяха стоварили онези четирима изроди, а после — и историята с Лина и нейния млад любовник.
Спирачките на Лина буквално бяха отказали. Тя изобщо не държеше сметка за нищо и вършеше грешка след грешка, докато най-накрая аз повече не можех старателно да си затварям очите пред нейната връзка. А бог ми е свидетел, че се опитвах с всички сили да го правя, защото нямах нужда от изясняване на отношенията и от конфликти с нея и си внушавах, че всичко това само така ми се струва, че си въобразявам разни неща, че Лина е вярна съпруга и прекрасна майка. Да, тя беше ходила до Швейцария да си прави пластична операция, да се подмладява и да коригира фигурата си, но в това нямаше нищо неестествено, тъй като всяка жена иска да изглежда добре. Да, напълно бе престанала да се интересува от секса с мен, но това ми идваше дюшеш, тъй като отдавна вече не ме вълнуваше като жена. Да, на нея много по-често от допустимото ѝ се обаждаше един и същи мъжки глас, но, общо взето, Лина се въртеше в бизнессредите, където мъжете са повече от жените, и всичките ѝ разговори бяха все служебни, а пък и аз нямах навик да се вслушвам в интонациите. Да, тя вече на два пъти бе ходила на почивка без мен, като при това изтъкваше най-различни, но твърде убедителни мотиви. Да, беше престанала да идва на вилата, когато аз потъвах в трудова нелегалност, макар че преди ме посещаваше по веднъж на три дни, приготвяше ми храна, переше бельото и ризите ми и чистеше къщата. Но Лина беше толкова заета и работеше от сутрин до вечер, а аз чудесно се справях и със собствени сили, пък и така не се отвличах от заниманието си. И такива да и но се бяха събрали около няколко десетки. Докато в един прекрасен ден не се върнах от вилата извън графика и не я заварих с любовника ѝ във възможно най-недвусмислената ситуация. Възрастта му ме шокира — беше още момче.
Естествено нямаше никакъв скандал, аз мълчешком се обърнах и заминах обратно на вилата. След един час там дотърча и Лина и заяви, че ще се разведе с мен. Тя, общо взето, беше умна и интелигентна жена, но стресът от преживяното напълно бе размътил мозъка ѝ и затова говореше такива неща, които би било по-добре изобщо да не съм чул. И по-конкретно научих, че моето отпуснато, повехнало тяло не предизвиква у нея нищо друго, освен отвращение, че живеейки с мен, на нея не ѝ доставя никакво удоволствие да има вид на привлекателна жена, защото — просто до умопомрачение! — не иска да ме привлича. Че с този млад и надарен нерез е заживяла втори живот. Че нямам право да я упреквам за нищо, защото самият аз със собствените си ръце съм превърнал нашия семеен живот в унила сива руина: никъде не ходим, нищо не посещаваме, аз отказвам девет от всеки десет покани за театрални или кинопремиери, а на светски събирания ходя най-често сам и тя дори няма повод да облече тоалетите си и да сложи диамантите си; аз с никого не другарувам и при нас не идват гости, а пък на нея не ѝ е интересно да измисля всевъзможни номера, за да се прави на превъзходна и изобретателна домакиня пред майка ми; аз съм престанал да разговарям с нея, да споделям проблемите си и да ги обсъждам и с целия си вид съм показвал, че на извисения духовно писател му е скучно да живее с една бизнесменка и търговка. И така нататък по всички точки… На мен винаги ми се бе струвало, че съм подредил живота си много добре, че се държа така, както ми харесва, и че Лина възприема това, а изведнъж стана ясно, че положението изобщо не е безоблачно.