Естествено веднага се съгласих да ѝ дам развод. Лина малко поохлади страстта си, благодари ми за проявеното разбиране и ми каза, че след няколко дни заминава на едномесечни езикови курсове в Шотландия, а щом се върне — в средата на май, — ще се заеме с разтрогването на нашия брак и с уреждането на новия си живот със своето все още голо пиленце. Аз се съгласи с всичко, като изразих единствената си молба засега да не казваме на родителите си, защото тя щеше да иде в Шотландия, те нямаше как да се докопат до нея там и всички колективни усилия по промиването на мозъците ни щяха да се стоварят единствено върху мен. А аз не се съмнявах в това, че промиване щеше да има и то щеше да е изключително интензивно, защото и родителите на Лина, и моята майка щяха да организират мощна опозиция на нашето решение за развод.
Кога ли този чудовищен по своята безнравственост план беше узрял в главата на съпругата ми? Вероятно когато моята Олга Андреевна ѝ бе съобщила, че съм изгубил паметта си. А работата беше там, че нейният прекрасен сексапилен Ромео, в пълно съответствие с текста на Шекспир, внезапно бе охладнял към своята попрезряла любима и с очевидно облекчение беше въздъхнал, когато тя се бе изпарила да усъвършенства разговорния си английски език. Два дни преди катастрофата бях видял във вестника снимка, на която той прегръщаше едно прекрасно момиче — негова връстница, а текстът под снимката ме уведоми, че дъщерята на голям богаташ — известен в цялата страна собственик на медиахолдинг, по време на празника по случай рождения си ден най-сетне официално представила своя избраник, за когото възнамерявала да се венчае след десет дни в някаква екзотична страна, а сватбата щяла да се състои три дни по-късно, но вече в друга, не чак толкова екзотична, но затова пък по-престижна държава, в смисъл — икономически по-развита. С други думи в отсъствието на мамчето момченцето бързо-бързо беше излязло от нелегалност и се бе наканило да изчезне зад границите на досегаемостта. Разбира се, Лина бе научила това. И се бе изплашила да не остане на празна ясла. И щеше да остане, ако мен не ме бе споходила амнезията.
Представих си с какво отвращение беше правила любов с мен, когато пристигна в санаториума и ми разказа за нашата избухнала с нова сила страстна любов. Беше ѝ се повдигало от всяко мое докосване, беше имитирала удоволствие, беше се преструвала, докато стенеше, а аз, идиотът, се радвах… Господи, каква гнусотия! Лина ме бе унижила два пъти — веднъж на вилата, докато ми обясняваше до каква степен съм ѝ противен, а после — след катастрофата, когато ме бе лъгала. Наистина ли сам съм си навлякъл всичко това?
Но както и да стояха нещата, тя нямаше да дойде на вилата, докато аз не я помолех за това. За нея бе непоносимо да ме вижда, защото самата тя се бе оказала унижена и отхвърлена и трябваше да лекува раните си, а аз бях живият ѝ спомен за онова, което ѝ се бе случило. И освен това Лина с абсолютна сигурност не искаше да има близост с мен. По тази именно причина щеше да се прави на грижовна съпруга, чиято единствена тревога е да пази спокойствието на вдъхновения си съпруг. Колко искрено се зарадва преди два дни, когато се върнах от Франкфурт и заявих, че се каня да се усамотя на вилата! Дори не успя да скрие облекчението си, а аз, кретенът, се боях, че ще започне да предявява претенции към моето отвратително отпуснато тяло и симулирах главоболие. Глупак, глупак, трижди излъган ластун!
Но не можех да обясня тези неща на Елена. Нищо че с днешна дата тя бе най-близкият ми човек — нямах сили да ѝ разкажа за това как ме бе измамила и унизила жена ми.
— Лялечка, скъпа, хайде да не се ровим в семейния ми живот. Просто имай доверие на това, което ти казвам: можем спокойно да останем на вилата толкова, колкото си искаме.
— Но аз имам работа — несигурно възрази тя. — Днес е неделя и съм свободна, но утре вече ще трябва да работя.
— Отмени срещите си! — безапелационно настоях аз. — Обади се и кажи, че отменяш всичко.
— Не мога, Андрюша. Защото не става дума само за парите, които печеля по този начин. Става дума за хората, които имат нужда от помощ и се надяват, че аз ще им помогна. Те вярват, че ще ги науча да се борят с болестта си.
— Аз също имам нужда от твоята помощ.
— Но не така, както те. Когато ти беше болен, аз те лекувах. Сега болните са те и на теб ще ти се наложи да ме отстъпиш на тях.
— Но аз не мога да се откъсна от теб! — Вече почти крещях. — Като по чудо те намерих втори път. Не мога да се откъсна от теб.