— Май че да. Поговорете с него. Ако се съгласи да прегледа материала, ще му предам дискетата.
Лада завъртя глава в знак на отрицание:
— Татко за нищо на света няма да се съгласи да вземе чужд материал на дискета. Той е гърмян заек и знае как може да свърши всичко това.
— Ами тогава как ще го направим? — Малко се притесних.
— Той може да дойде на мястото, което ще му посочите вие, и да разгледа материалите направо на компютъра. Или вие ще ги разпечатате, той ще ги прочете пред вас и ще ви ги даде. Татко не пренася и на три метра чужди материали със себе си. Какво ли не му се е случвало през годините и сега е много предпазлив.
Забелязах Елена на улицата, тя мина покрай остъкленото бистро, усмихна ми се леко и се качи по стълбите към входната врата.
— Добре, Лада — смигнах ѝ аз и добавих: — Василевна, поговорете с баща си, а аз ще чакам да ми се обадите. Ако Василий се съгласи да прегледа материалите ми, ще се уговорим кога и къде да го направим. Става ли?
— Става — кимна Врабчо.
— И ви благодаря за откровеността. Мога да си представя какво ви е коствало това. Не се тревожете, още днес ще кажа на Мария Владимировна, че съм отказал да ви дам интервю, когато сте ми очертали темата на разговора ни.
— И аз ви благодаря. — Лада забеляза приближаващата се Елена и с женското си чувство разбра, че нейното време е изтекло и трябва да си върви. — За разбирането и помощта.
Тя набързо натъпка в чантата си касетофончето, бележките, цигарите и запалката си, метна на гърба си нещо безформено, което приличаше на яке, и изхвърча. Мястото ѝ веднага зае Елена. Висока, едра, красива, елегантна, с дълго манто, обточено с пухкава кожа, тя толкова поразително контрастираше с Врабчо, че неволно се разсмях.
— Е, и какво реши? — попита ме. — Да си свалям ли мантото или ще ходим на ресторант?
— Отиваме на ресторант! — обявих решително и повиках сервитьора, за да се разплатя. — Днес имаме празник.
— В чест на какво?
— В чест на любовта. С теб толкова дълго не сме били заедно, а най-бездарно пропиляхме вчерашния ден в работа и в разговори за работа.
— А за какво трябваше да разговаряме? За любовта ли?
— Естествено. За любовта и само за нея, защото на света няма нищо по-важно и по-интересно.
Пресякохме булеварда и заехме една масичка в отсрещния ресторант с японска кухня. Колко пъти бяхме идвали тук с Елена! А само преди два дни аз нямах ни най-малка представа за това. Чудо на чудесата, честна дума! Нещо повече — не си спомнях дори и това, че обичам японската кухня, защото точно Елена ме бе научила да ям такава храна. До срещата ми с нея целият ми опит с японското кулинарно майсторство се ограничаваше само в лошо приготвено и прекадено солено суши, което бях ял в някаква закусвалня и след което сложих дебел кръст на понятието японска кухня.
— Как мина интервюто? — поинтересува се тя.
Аз подробно и с удоволствие ѝ преразказах съдържанието на нашия разговор с Лада.
— Любопитно! — заключи Елена, след като чу изложението ми. — Значи има някакви хора, които се страхуват от твоите материали. И съществува независимият журналист Злотник, който, ако се съгласи, може да ти каже кой точно е заинтересован от огласяването на този компромат и на кого тази идея изобщо не се харесва. И тогава… — Направи пауза, гледайки ме с очакване.
— Какво — тогава? — попитах нетърпеливо.
— И аз това питам: какво ще стане тогава? Добре, ще научиш кой е заинтересован и кой се страхува. И по-нататък — какво? Какво ще направиш после?
— Още не зная — признах си. — Още не съм измислил. Но поне ще се появи някаква яснота. И освен това, ако зная кой ми е приятел, а кой — враг, ще зная и към кого мога да се обърна за защита и помощ и към кого — не.
— Разумно е — съгласи се тя. — Знанието е сила. А сега хайде да решим какво ще правим с твоя Злотник. Ако той поиска да види материалите, как ще го организираме? Аз нямам принтер, а на твое място не бих ги разпечатала другаде.
— И аз също не бих. Тогава да ги чете от екрана.
— Къде? За това са необходими няколко часа, а при мен всеки ден има посетители. Освен ако дойде вечерта, след седем.
— Значи — вечерта.
— А ако Злотник не може да дойде вечерта? Ако може само през деня.
— Лялечка, не знаеш какво означава истински журналист. А Злотник е точно истински журналист. Той би отишъл на края на света по всяко време на денонощието заради някой материал, който му е интересен. Е, разбира се — само ако му е интересно.