— Нямам нищо против. Но докато човек се занимава с работа, не престава да бъде човек с всичките си жизнени функции. Иска да яде, да пие и да пишка. Недей да капризничиш, Андрюша, а по-добре бързичко да приготвим всичко заедно.
Помогнах на Елена, доколкото можах. След около четиридесетина минути на вратата се позвъни. Дребничкият — очевидно по конструкция дъщеря му приличаше на него — и подвижен като живак Вася влетя в апартамента и мигом се зае да очарова Елена. На него, недорасляка, винаги са му харесвали високите жени, а пък ако бяха и хубави, направо пиши го бегал.
— Радвам се да те видя, Андрей — най-сетне благоволи да ми обърне внимание той. — Извинявай, че Лада се уговаря с теб, но това е от общ интерес. Така е по-добре, повярвай ми. Няколко пъти си изпатих, докато около мен разни хора слушаха с кого и за какво се уговарям и какви адреси си записвам, а после се случваха какви ли не неприятности.
Видя ли, Корин, друг път да знаеш дали трябва да си правиш прибързани изводи и да се обиждаш за щяло и нещяло! Нали и самата Лада ти каза, че баща ѝ е станал крайно предпазлив, а ти пропускаш всичко покрай ушите си и само за своите проблеми и комплекси си мислиш!
— Е, хайде, покажи какво имаш. — В очите на Злотник гореше ловджийски хъс.
— Може би ще пийнете чай? — гостоприемно предложи Елена.
— Чай — да! — веднага се отзова Василий. — И ако може някакъв сандвич, че от сутринта не съм ял нищо. Ако това не ви затруднява, разбира се. — Отпрати пламенен взор към Елена.
Елена красноречиво ме погледна и изтича към кухнята. Аз сложих компютъра на масата, включих го и вкарах необходимите файлове. Василий потъна до уши в четене и яденето на сандвичите и пиенето на чай ни най-малко не влияеха на скоростта, с която поглъщаше материалите ми. Ние с Елена ходехме на пръсти и си говорехме шепнешком, за да не го разсейваме. Около девет вечерта отидох в кухнята, притворих вратата зад себе си и се обадих първо на Муся, после на Лина, а след това — на майка си. Отчетох се пред всички, успокоих ги и вече можех да си отдъхна, че поне тази вечер никой няма да ме откъсва от разговора ми със Злотник, след като той прегледа материалите.
— Интересно — какво ли ще каже — замислено рече Елена, присядайки в кухнята до мен. — Дали ще забележи онова, което забелязах аз, или няма да го забележи? Може би просто така ми се е сторило?
— Ти така и не ми каза какво точно не ти хареса в моите материали.
— Почакай, Андрюша. Онова, което ми се стори, може да се окаже, че в действителност са просто женски подозрения. Не искам да те дезориентирам. Нека първо да каже специалистът.
В десет и половина Злотник стана от масата и ми зададе изумителния въпрос:
— Тук дават ли храна за вечеря?
— Задължително! — подскочи веднага Елена, кимна ми с тържествуващ поглед и започна да сервира масата.
— Е, какво, Вася? Какво ще ми кажеш?
— Материалчето е интересно — проточи Злотник.
— И какво чак толкова интересно има в него? Можеш ли членоразделно да ми обясниш? — попитах нетърпеливо.
— Ами например това, Андрей, че всичко е чиста проба дезинформация.
Стъписах се:
— В какъв смисъл?
— В най-прекия. И най-интересното е, че цялата тази работа е оформена като чиста проба клевета. Ако беше разказал или публикувал това, щеше да отидеш на съд и да си навлечеш куп неприятности на главата. Защо си излъгал Лада, че си обработил материала и си променил имената и длъжностите?
Мълчах. Какво можех да му отговоря?
— Защо мълчиш, а? Можех да те разбера, ако от тези лъжи имаше поне някакъв смисъл. Но ти си знаел, че ще дойда и сам ще ги прочета. Защо е трябвало да ѝ връзваш тенекии?
— Искаш да кажеш, че тук всички имена са истински?
— Възможно най-истинските. И длъжностите — също. И мога да ти кажа още, че тези хора никога не са вършили нищо подобно. Всичко тук е лъжа и клевета. Кой ти е подхвърлил този фалшификат?
— После ще ти кажа. Абсолютно сигурен ли си, че е фалшификат?
— Андрей, познавам тази кантора, наречена Министерство на вътрешните работи, като собственото си семейство. Държа ги под лупа не от една година. Всички онези, които са назовани в материалите ти, са хора, които принадлежат към една и съща групировка. Основните групировки в министерството са само две и те воюват помежду си не на живот, а на смърт.
— Значи излиза, че хората, които принадлежат към другата групировка, искат да оклеветят тези от първата?
— Нищо такова не излиза! Господи, Корин, как може да си толкова несъобразителен! — Василий започна да се ядосва. — Те не са пълни идиоти, та да ти подхвърлят дезинформация, която още при първата най-бегла проверка ще бъде опровергана. Тук играта е по-тънка.