— Разбрах — внезапно се намеси Елена, която през това време някак съвсем незабележимо бе успяла не само да подреди приборите на масата, но и да донесе приготвените ястия. — Радвам се, че Василий потвърди предположенията ми и сега вече мога да кажа какво става в действителност.
Злотник се шашардиса от изненада, защото вероятно беше свикнал, че красивите жени могат да бъдат само жени, но не и мислещи субекти. Улових пълния му с недоумение поглед и поясних:
— Елена е бивш следовател, тъй че материята ѝ е позната.
Недоумението по лицето на Василий се смени с уважение и заинтересованост.
— Всички назовани в материалите хора са си сложили на душата по сто и петдесет хиляди различни грехове, само че не и тези, които са описани там. Вижте сега каква е последователността на ходовете. Материалите получават гласност или под формата на книга, или попадат в пресата, или пък — във Федералната служба за безопасност. При това източникът на разгласяването им трябва да бъде именно писател или каквото и да било друго неутрално лице. Или ти даваш интервю и тази дезинформация излиза в пресата без проверка, или информираш Федералната служба за безопасност за престъпленията, които са ти станали известни. Или — в най-лошия случай — написваш книга, в която зад всяко име стои реален човек. Разбира се, най-добре би било да се действа чрез Федералната служба за безопасност, защото следователят веднага ще започне да проверява информацията. Но ако дезинформацията попадне в книга или в интервю, също няма да е зле, защото може да се вдигне скандал, авторът да бъде обвинен в клевета и след това да започне въпросната проверка. А в резултат на проверката ще се окаже, че посочените чиновници са нагло набедени и наклеветени. Но кой би могъл да направи това? На кого е изгодно то? Ами ясно е на кого — на противниковата групировка, чиито членове отдавна заемат длъжностите си, затънали са в корумпирани връзки и незаконно забогатяване и не искат да търпят до себе си честните и принципни хора, доведени в системата през последните години. И какво става по-нататък?
— По-нататък започва скандал, хората от старата групировка са притиснати до стената, в резултат на което освобождават заеманите длъжности — продължи Василий. — А тези длъжности са доходоносни.
— Точно така — съгласи се Елена. — Нещастните оклеветени офицери започват да крещят на всеки ъгъл: вижте ги какво правят, искат да ни изхвърлят, защото им пречим да печелят пари по престъпен начин! В резултат на това изхвърлят противниците им за неспортсменско поведение, тъй да се каже. И всички освободени длъжности плавно преминават към новата групировка. Просто и безболезнено. И забележете: няма никакви конкретни разобличения, никакви съдебни процеси и присъди. Тоест няма никакво кръвопролитие. Получава се просто едно симпатично вътрешноведомствено скандалче с предвидим резултат. И нашите нови милиционери с чувство на дълбоко удовлетворение заемат всички останали освободили се длъжности. А старите никога в живота си няма да успеят да докажат, че никого не са клеветили и изобщо нямат никакво отношение към всичко това. Защото единственият свидетел в цялата тази история си ти, Андрей, а ти ще кажеш, че тези материали ти ги е предал генерал Валерий Сергеевич Маслов, който е едно от главните действащи лица в лагера на старите. А Маслов вече не може да бъде попитан за нищо. Виждаш ли колко просто е всичко?
— Ами ако не кажа това? — Погледнах съсредоточено Елена. — Че аз не го помня. Зная го само от думите на Мария.
— Значи ще го каже твоята Мария. Както и онази дама от Франкфурт — тя също ще го потвърди. И ти, Андрей, ще се окажеш целият в лайна, а нашите злобно оклеветени милиционери — изцяло в бяло.
— Излиза, че те са скалъпили дезинформация за самите себе си — направих унило извод. — И аз без малко да се хвана.
— Момент! — Гласът на Злотник прозвуча строго и недоволно. — Изгубих нишката на разследването. Ние обсъждахме само материалите, а сега се появиха някакви нови имена. Може би ще благоволите да ми обясните за какво става дума?
Внимателно, Корин, много внимателно, обмисляй всяка дума. Нямаш основания да не вярваш на Злотник, но нямаш основания и безрезервно да му вярваш. Казвай само онова, което и без това е известно на всички.
Говорех бавно, без да свалям очи от Елена, и оценявах думите си по израза на лицето ѝ. Тя ме слушаше внимателно и като че ли аз не изтърсих нищо излишно. Вървял съм по улицата, подхлъзнал съм се, паднал съм, загубил съм съзнание, свестил съм се в гипса. Нищо не помня. Казали ми, че имало някакъв си Маслов, който ми дал някакви си материали. Маслов загинал. Казали ми още, че във Франкфурт имало някаква си Вероника, която била позната на Маслов и която ме свързала с хора, разполагащи с допълнителна информация. Самият аз нищо не помня и черпя всичките си данни от нечии думи.