— Какво пък! — заяви Злотник, когато завърших стерилното си изложение на действителността. — Елена е напълно права: генерал Маслов наистина е принадлежал към кохортата на старите и по нещастно стечение на обстоятелствата не може да даде показания. Значи те лъжат, Андрей, и всъщност материалите ти е дал някой друг, някой от групировката на новите. Той би могъл да ти каже, че се казва Маслов, ти не си му искал личните документи за проверка, но за сметка на това, където седнеш и където паднеш, си разказвал, че си се срещал с генерал Маслов. Сега вече няма начин да се разбере как се е случило всичко в действителност, след като ти нищо не си спомняш. Но! — Василий театрално вдигна пръст. — Ние разполагаме с Вероника и можем да се опитаме да изясним що за птица е тя и с кого е свързана. Може да се окаже, че не ти е казала истината и че всъщност и очите не е виждала на никакъв Маслов. Ако се изясни, че тя е тясно свързана с групировката на новите, значи кръгът ще се затвори. Ясна ли ти е идеята?
Господи, господи, защо ми е толкова трудно да лъжа и да се преструвам? Да се правя, че нищо не разбирам, а всъщност всичко разбирам. И нищо не разбирам…
Глава 19
Муся, Муся, Котарано Пухкава, как можа да го направиш? Как можа? Защо? Колко ти платиха за този спектакъл? Впрочем въпросът е риторичен — на теб ти трябват пари за лечението на дъщеря ти. Процентите, които вземаш от моите хонорари, не ти стигат. Защо не поиска пари от мен? Знаеше, че ще трябва да връщаш парите години наред, пък и не е ясно дали ще можеш, така ли? Или прекалената ти гордост не ти е позволила да ми поискаш пари? Ако сам ти ги бях предложил, щеше да ги вземеш. А аз не ти предложих. Но защо, защо и през ум не ми беше минало да направя това? Зная защо. Аз не се опитвах да си пъхам носа в живота ти, защото ние не бяхме приятели, а делови партньори, а ти никога не се оплакваше и аз смятах, че при теб всичко е наред. Беше ми удобно да смятам така. Знаех, че имаш болна дъщеря, но нали ти винаги някак успяваше да организираш лечението ѝ, което означаваше, че парите, които печелиш, ти стигат. А за това, че лечението изобщо не е такова, каквото ѝ е необходимо, не ми беше интересно да науча. Сам съм си виновен, че си се съблазнила от тези пари. Сам съм си виновен.
Не е имало никакъв генерал Маслов. В смисъл че в реалния живот е имало такъв човек, работел е в Министерството на вътрешните работи, после загинал на път за вилата си, но никога не се е появявал в живота ми. И миналата година във Франкфурт не е имало никаква Вероника и никаква страстна и пламнала от пръв поглед любовна връзка. И аз не съм ходил до Тройсдорф и не съм се срещал с Николай Яновски. Просто ми бяха подставили една красива и умна жена, може би дори актриса, и ми бяха пробутали адреса на един трагично загинал руски емигрант, който — както и генерал Маслов — вече за нищо не можеше да бъде попитан.
И не е имало никакви материали за Министерството на вътрешните работи. И не съм се канил да пиша никаква книга на тази тема. Просто ме бяха използвали като глупака в игра на карти. Те отдавна вече са имали този замисъл и само са търсели подходящата кандидатура. Не е било възможно да пуснат въпросната дезинформация в средствата за масово осведомяване, както често се прави, защото всеки журналист, който има дори малко уважение към себе си, първо щеше да направи поне някаква повърхностна проверка и след като се убедеше, че са му подхвърлили фалшификат, нямаше да го публикува. На тях им е бил необходим писател, такъв като мен, който нищо не разбира от живота в системата на Министерството на вътрешните работи, който е увлечен от собствените си фантазии и не върши нищо сам, т.е. човек, който няма да започне да проверява нищо, а ще скалъпи една книга от пробутаните му материали. Книгата щеше да се разпродаде в големи тиражи, читателите щяха да научат какви гадове и мръсници са новите милиционери, а после с интерес щяха да прочетат в пресата, че негодникът Корин ги е оклеветил, а в действителност те са чисти и неопетнени и са станали жертва на злонамерени интриги от страна на старите ченгета, напълнили гушите си с криминални пари и нежелаещи да се разделят с хранилката си. Пък едновременно с това щяха да позакърпят и собствения си престиж на общодържавно ниво. А още по-добре щеше да стане, ако нямаше никаква книжка, напълно достатъчно беше едно интервю с писателя Корин за замисъла на новия му роман и един-два откъса от него — и работата щеше да е свършена. Текстът на откъсите щеше да представлява фрагмент от художествено произведение, така че не подлежеше на никакви поправки, а още по-малко — на проверка в редакцията на периодичното издание. И самото издание не рискуваше нищо: Корин предостави откъсите си, а ние — какво, да не ги публикуваме ли? Откъде да знаем, че при него всички имена са истински и че това е гнусна клевета. Ние не носим отговорност за Корин, нека той сам да отговаря.