Навярно те отдавна са ме били набелязали. И отдавна са се били докопали до Муся. Само че е трябвало да измислят как да направят така, че да използвам истинските имена и длъжности, а не да наричам персонажите с каквито аз си поискам имена. Вероятно това им е било най-трудно. Интересно — какво ли бяха измислили? Навярно нищо. Може би бяха решили да тръгнат по друг път, но точно в този момент им бе дошла — като на тепсия — катастрофата и последвалата я амнезия. Ама наистина — и дяволът е бил на тяхна страна!
Веднага щом се разбрало, че имам амнезия, те бързо са се ориентирали как да се възползват от това. Попитали са специалистите и те са им обяснили, че паметта или се възстановява за няколко дни, или задълго не се възвръща. Рискът е бил чудовищен, но те са рискували. Явно твърде много неща са били заложени на тази карта.
Кого ли бяха наели да им скалъпи от материалите нещо, което да прилича на моите предварителни записки? Едва ли с тази фалшификация се бе занимавал един човек, защото беше много голяма по обем работа, навярно са били няколко души, цяла група. Който и да е бил, заслужава пет плюс! Бяха работили за отличен. Естествено — не без помощта на Муся, защото тя имаше достъп до компютъра ми, апартаментът беше празен, а самият аз ѝ дадох ключовете от него. Те са изтеглили моите предварителни записки от предишните ми книги, сложили са пред себе си текстовете ми и филигранно са изготвили фалшификата, имитирайки моя стил и дори обичайните ми съкращения. Какви таланти гинат само! Впрочем защо да гинат, вероятно са им платили много добре.
Интересно — дали литературният агент от Канада, когото Муся наричаше канадския безумец, наистина беше идвал през май, или това беше само едно оправдание от нейна страна, за да не ме посещава в санаториума и да не води с мен дълги и сериозни разговори за изминалите две години? Бях склонен да мисля, че Муся просто е избягвала да поддържа контакти с мен. Все пак на тях не им е било ясно дали ще успеят да скалъпят правдоподобна картина и да ми я пробутат, а докато това не е било ясно, тя не е трябвало да ми разказва за моя забравен живот. Иначе какво би се получило? Муся щеше да ми каже за замисъла ми да напиша книга за милицията, а къде са материалите ми, къде са бележките ми, къде е поне тефтерът с предварителните ми записки? Няма ги. А ако не ми кажеше веднага, ако замълчеше, а после се наложеше да ми представи материалите, щеше да стане още по-лошо. Защо не си ми казала? Нали те питах с какво съм се занимавал, каква книга съм замислял да напиша, каква информация съм събирал. Не, тя не е трябвало да се появява в санаториума, докато не възникнела някаква яснота. И ето че яснотата възникнала. Фалшификатът бил направен и вкаран в компютъра ми. Вече е било възможно да се започне.
И те започнали. И всеки изминал ден с ужас чакали да си спомня онези две години. Храбри момчета, нямаше нужда да им се вдъхва кураж. И Муся е била с тях. Мога да си представя колко се е изплашила, когато я помолих да ми намери психоаналитик и изразих решителното си намерение да се боря за възстановяване на паметта си! Разбира се, Хипопотам Викторович беше издирен от нея и беше много добре инструктиран, затова под неговото вещо ръководство аз никога нищо нямаше да си спомня и той щеше да се постарае в тази посока от сърце и душа. Но той действително се стараеше от сърце и душа, защото човек не можеше да унищожи професионализма в себе си дори когато това много му се искаше. И до момента, в който не започнахме да се борим с комплексите и страховете ми, Хипопотамич работеше с мен като добър специалист. Благодарение на него разбрах много неща, но до най-важното — до преодоляване на страховете — с него така и не стигнахме. Навярно той имаше голям опит и, да речем, си бе представял, че безболезнено може да извади на повърхността проблемите ми, но не бива да ми помага да ги преодолявам, за да не би — не дай боже! — паметта ми да се възстанови. Елена честно беше признала пред Хипопотама, че с нея сме близки — и какво бе направил той? Нима се бе опитал да използва това в работата си с мен? Или се бе постарал да даде тласък на паметта ми с помощта на тази неочаквана информация? Беше ли посъветвал Елена да ми разкрие и да ми разкаже всичко, което знае за мен? Не, не и не. Това още веднъж потвърждаваше тезата, че подозренията ми не бяха безпочвени. Психиатърът беше подставено лице.