— Е, може пък положението да не е чак толкова праволинейно. Поговори си с нея, завърти разговора около заболяването на дъщеря ѝ, прояви съчувствие, попитай я какво лечение е необходимо и колко струва то.
— Няма да стане, Лялечка. С Муся работим заедно от много години. И никога не съм водил такива разговори с нея. Сега вниманието ѝ е изострено, тя непрекъснато, всяка минута очаква да я сполети беда, очаква, че мога да възвърна паметта си и съсредоточено се вглежда в мен и се вслушва във всяка казана от мен дума. Всяка проява, която не съответства на поведението на познатия ѝ Корин, ще я накара да се разтревожи.
Стори ми се, че ръката ѝ леко се напрегна, сякаш Елена се опита да се отдръпне от мен.
— Ама какво, наистина ли през всичките тези години не си се интересувал от здравето на детето ѝ? И това не е ли било тема на постоянните ви разговори? Не мога да повярвам! Андрюша, но това е чудовищно! Разбирам, че Мария не ти е близък приятел, но въпреки всичко ти е близък човек. Ти непрекъснато общуваш с нея, вие прекарвате много време заедно. Че как така, Андрюша? Откакто те познавам, на всеки две думи споменаваш името на Мария, звъниш ѝ час по час и аз бях сигурна, че си запознат с всичките ѝ проблеми и знаеш всичко за нея. Както и тя — за теб. И изведнъж разбирам, че тя има тежко болно дете, а ти за две години не си ми споменал нито дума. Тоест теб това изобщо не те вълнува.
Не бих казал, че изпаднах във възторг от чутото, но нямаше какво да възразя. Елена беше права от първата до последната дума. Впрочем вече сам си бях казал всички тези неща и сега единственото, което оставаше да направя, беше да посипя главата си с пепел.
Неприятният разговор бе прекъснат от телефона, който започна да жужи в горния джоб на якето ми.
— Не се ли каниш да си идваш в Москва?
Беше Лина. Всеки разговор с нея ми се удаваше все по-трудно. Оказваше се, че не е чак толкова лесно да изобразяваш нищо незнаещ и неразбиращ съпруг, когото първо бяха излъгали, после бяха унизили и оскърбили, а след това отново бяха излъгали. И му дърпаха конците като на марионетка.
— Защо? — попитах предпазливо, тъй като не знаех с какво би ме застрашил един отрицателен отговор, точно както и един положителен.
— На Женя му трябва зимният анцуг, а остана на вилата. Предложих му да си купи нов, но момчето се заинати и не отстъпва. Казва, че този му бил любимият, че сам си го е избрал в Швейцария и не иска друг.
— Капризничи — отбелязах, опитвайки се да спечеля време, за да взема решение как да се държа.
— Но ако ти работиш и не искаш да се разсейваш — бързешком продължи Лина, — по-късно вечерта мога да дойда.
По-късно вечерта. Че и ще поиска да остане да пренощува на вилата. Естествено плътските утешения в моите прегръдки изобщо не ѝ се струваха кой знае колко сладки, но нали трябваше да играе ролята си, иначе имаше опасност да излезе от образа на страстно влюбената жена. А аз още по-малко имах нужда от това удоволствие. Ама че капан, а, Кори! Един мъж и една жена си лягат насила в леглото и изобразяват взаимно влечение, тя — за да запази семейството си и материалното си благополучие, той — за да запази собствения си живот. Лина нямаше да пропадне без моите пари, бизнесът ѝ не вървеше зле, но с моите хонорари нещата ставаха значително по-добри. В смисъл — повече.
Ако се съгласях Лина да дойде, за да вземе анцуга на Женя, трябваше спешно да се върна на вилата и да остана там до утре. Пък трябваше и да се разделя с Елена за цялата нощ. Не, не исках това.
— Не бива да пътуваш извън града толкова късно — позволих си да бъда джентълмен. — А аз и без това имам нужда малко да се поразсея, че главата ми съвсем се задръсти. Ще поработя още час-два, а после ще дойда и ще донеса анцуга.
— Благодаря ти, Андрюша. Само че…
Долових в гласа на жена си колебание. Или беше несигурност, или някакви опасения. Може би се страхуваше, че ще остана да нощувам при нея и ще ѝ досаждам с любовните си задевки. Цирк!
— Какво има?
— В апартамента ни много силно мирише на разни химикали. И няма никаква храна, кухнята е разглобена, няма къде да се готви.
— Няма страшно! — Ех, колко приятно е да си великодушен и да не създаваш излишни грижи на хората. — Ще вечерям тук, на вилата, и няма да оставам през нощта, само ще ти дам анцуга, ще те млясна по бузката и ще се върна обратно. Става ли?