Сара се поколеба, но отвърна:
— Дори.
— Значи, не би станала любовница и на самия номарх?…
Девойката отпусна ръце. Тя гледаше учудено ту единия, ту другия, устните й трепереха, а очите й се наляха със сълзи.
— Кои сте вие?… — попита тя разтревожена. — Слязохте тук от хълмовете като пътници, които искат хляб и вода… Но говорите с мене като високопоставени господари… Какви сте вие?… Твоят меч — обърна се тя към Рамзес — е обсипан със смарагди, а на шията си носиш огърлица, каквато няма в съкровищницата си дори нашият господар, милостивият Сезофрис…
— По-добре отговори ми дали ти харесвам!… — попита я настоятелно Рамзес, като стискаше ръката й и я гледаше нежно в очите.
— Хубав си като архангел Гавраил, но аз се боя от тебе, защото не зная кой си…
Внезапно иззад хълма долетя звук на тръба.
— Викат те — извика Тутмозис.
— Ами ако аз бях толкова голям господар, колкото вашият Сезофрис?… — попита князът.
— Ти наистина би могъл да бъдеш такъв… — прошепна Сара.
— Ами ако аз нося ветрилото над мемфиския номарх?
— Може би си дори толкова голям…
Някъде на хълма се обади втора тръба.
— Да вървим, Рамзес!… — настоя разтревоженият Тутмозис.
— Ами ако аз съм… престолонаследникът, ще дойдеш ли при мене, девойко? — попита князът.
— О, Йехова!… — викна Сара а падна на колене. В тоя миг от различни места затръбиха тревога.
— Да тичаме!… — извика отчаяно Тутмозис. — Не чуваш ли, че в лагера има тревога?…
Престолонаследникът свали бързо огърлицата от шията си, сложи я на Сара и каза:
— Дай това на баща си, купувам те от него… Прощавай, бъди здрава…
После я целуна горещо по устата, а тя прегърна краката му. Но той скочи, изтича няколко крачки, ала пак се върна и отново почна да обсипва с целувки лицето и гарвановочерната й коса, сякаш не чуваше нетърпеливите звуци на тръбите.
— В името на негово величество фараона призовавам те да вървиш след мене!… — изкрещя Тутмозис и хвана княза за ръката.
Завтекоха се натам, откъдето долитаха звуците на тръбите. От време на време Рамзес се олюляваше като пиян и извръщаше глава. Най-сетне почнаха да се катерят по насрещния хълм.
„И тоя човек иска да се бори с жреците!…“ — мислеше Тутмозис.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Престолонаследникът и другарят му тичаха около четвърт час по скалистия хребет на хълма и чуваха все по-близо тръбите, които още по-силно свиреха тревога. Най-сетне те се озоваха на такова място, откъдето можеше да се обгърне с поглед цялата околност.
Наляво се виеше пътят, отвъд който ясно се виждаше град Пи-Байлос, намиращите се отвъд него полкове на престолонаследника и грамаден облак прах, който се издигаше над настъпващия от изток противник.
Надясно зееше широката клисура, по която гръцкият полк влачеше бойните машини. Недалече от пътя тая клисура се съединяваше с втора, още по-широка, която излизаше от глъбините на пустинята.
Точно на това място ставаше нещо необикновено. Наблизо, където двете клисури се съединяваха, гърците с машините стояха в бездействие; но на самото място, между пътя и щаба на престолонаследника, се бяха изправили като четири плета четири гъсти редици от някаква друга войска, чиито копия, напомнящи ежови бодли, искряха на слънцето.
Въпреки че пътят надолу беше много стръмен, князът се спусна бегом към щаба до мястото, където, обкръжен от офицерите, стоеше министърът на войната.
— Какво става тук?… — извика князът сърдито. — Защо свирите тревога, вместо да продължавате похода?
— Откъснати сме — каза Херхор.
— Кой?… От кого?
— Нашата част — от три полка на Нитагер, които излязоха от пустинята.
— Значи, там, при шосето, е неприятелят?
— Там е самият непобедим Нитагер.
В тоя миг престолонаследникът сякаш полудя. Устата му се изкриви, очите му изскочиха от орбитите. Той извади меча си, завтече се към гърците и викна с хриплив глас:
— След мене, срещу тия, които са ни препречили пътя!…
— Да живееш вечно, ерпатре!… — извика Патрокъл и също извади меча си. — Напред, потомци на Ахи-ла!… — обърна се той към войниците си. — Да покажем на тия египетски кравари, че нас не могат да ни спират!…
Тръбите засвириха за нападение. Четирите къси, но стройни гръцки редици излязоха напред, вдигна се облак прах, чу се вик в чест на Рамзес.
След няколко минути гърците се озоваха пред египетските полкове, но се поколебаха.
— Напред!… — викаше престолонаследникът и тичаше с меч в ръка.
Гърците насочиха копията за бой. В срещуположните редици настъпи някакво раздвижване, прелетя шумолене и също насочиха копия.