— Харесва ми. Такава красавица няма нито между твоите прислужнички, майко, нито дори между жените на негово величество…
— Но тя е еврейка!…
— Остави това предубеждение… Лъжа е, че евреите ядат свинско и убиват котки…
Царицата се усмихна.
— Говориш като момче от най-низшето жреческо училище — отвърна тя и вдигна рамене — и забравяш какво е казал Рамзес Велики: „Жълтите хора са повече и по-богати от нас и ние трябва да се борим срещу тях, но предпазливо, за да не станат още по-силни…“ Затова смятам, че момиче измежду тях не може да бъде подходящо за първа любовница на престолонаследника.
— Нима думите на Рамзес могат да се отнасят за дъщерята на един беден арендатор!… — възкликна князът. — Та къде най-сетне са тия евреи у нас… Три века вече, откак са напуснали Египет и днес имат смешна държава, управлявана от духовници…
— Виждам — отговори царицата, като смръщи леко вежди, — че любовницата ти не си губи времето… Бъди предпазлив, Рамзес!… Помни, че техният вожд Мойсей е жрец-предател, когото и до ден-днешен анатемосват в нашите храмове… Помни, че евреите са изнесли от Египет повече богатства, отколкото е струвала работата на няколко техни поколения: те са ни взели не само златото, но и вярата в единия бог и нашите свещени закони, които днес прогласяват като свои. Най-сетне знай и това — добави тя внушително, — че дъщерите на тоя народ предпочитат смъртта пред леглото на чужденец. А когато дори се отдават на неприятелски вождове, то е само за да ги спечелят за своята политика или да ги убият…
— Повярвай ми, майко, че всички тия слухове се разпространяват от жреците. Те не искат да допуснат до подножието на трона хора от друга вяра, които биха могли да служат на фараона против тях…
Царицата стана от стола, скръсти ръце върху гърди и загледа смаяна сина си.
— Значи, вярно е това, което ми казаха — ти си враг на жреците! — рече тя. — Ти, техният любим ученик!…
— Навярно още нося по гърба си следи от техните тояги!… — отвърна князът.
— Но твоят дядо и мой баща, живеещият с боговете Аменхотеп, беше първожрец и притежаваше широко влияние в страната…
— Тъкмо защото моят дядо е бил владетел, а и баща ми сега е владетел, аз не мога да понасям властта на Херхор…
— На тоя пост го постави дядо ти, светият Аменхотеп…
— А пък аз ще го съборя…
Майката вдигна рамене.
— И ти — обади се тя натъжено — искаш да командуваш корпус?… Та ти си разглезено момиче, а не мъж и пълководец…
— Защо?… — прекъсна я князът, като едва се въздържаше да не избухне.
— Не мога да позная сина си… Не виждам в теб бъдещия владетел на Египет!… В твое лице династията ще прилича на лодка без кормило по Нил… Ще изгониш жреците от двора, а кой ще остане при тебе?… Кой ще бъде твое око в Долен и Горен Египет? Кой — в чужбина?… Та нали фараонът трябва да вижда всичко, върху което пада божественият лъч на Озирис…
— Жреците ще бъдат мои слуги, а не министри…
— Ами че те и без това са най-верните слуги. Благодарение на техните молитви баща ти царува тридесет и три години и избягва войните, които биха могли да бъдат пагубни…
— За жреците.
— За фараона, за държавата!… — пресече го тя. — Знаеш ли ти в какво състояние е нашето съкровище, от което в един ден вземаш десет таланта и искаш още петнадесет?… Ти знаеш ли, че ако не беше пожертвователността на жреците, които вземат дори скъпоценностите на боговете, за да ги дадат в съкровището, а вместо тях слагат изкуствени, досега кралските имения щяха да бъдат вече в ръцете на финикийците?…
— Една успешна война ще залее със злато нашите съкровища, както приливът на Нил залива нашите нивя.
Царицата се засмя.
— Не — рече тя. — Ти, Рамзес, си още такова дете, че дори не може да се смятат за грях безбожните ти думи. Моля те, заеми се с гръцките полкове и колкото е възможно по-скоро се отърви от еврейското момиче, а политиката остави… на нас.
— Защо трябва да се отърва от Сара?
— Защото, ако ти се роди от нея син, може да се явят усложнения в държавата, която и без това има достатъчно много грижи. На жреците — добави тя — можеш да се сърдиш, стига да не ги обиждаш публично. Те знаят, че трябва да прощават много на престолонаследника, особено когато той има такъв буен характер. Но времето ще успокои всичко за слава на династията и в полза на държавата.
Князът се замисли. После внезапно се обади:
— Значи, не мога да разчитам на пари от съкровището?
— В никакъв случай. Върховният писар щеше да спре днес всякакви плащания, ако не му бях дала четиридесетте таланта, които ми изпрати Тир.