— Какво да направя с войската!… — каза князът и потри нетърпеливо челото си.
— Отстрани еврейката и помоли жреците… Може би те ще ти заемат.
— Никога!… Предпочитам да заема от финикийците.
Царицата поклати глава.
— Ти си ерпатър, прави каквото искаш… Но предупреждавам те, че трябва да дадеш голям залог, а щом финикиецът ти стане веднъж кредитор, никога няма да те остави. Финикийците са по-коварни и от евреите.
— За покриване на такива дългове е достатъчна само частица от моя доход.
— Ще видим… Аз искрено бих желала да ти помогна, но нямам… — каза тя тъжно и разпери ръце. — Затова прави каквото знаеш, но помни, че за нашите имения финикийците са като плъховете за хамбар — щом един се промъкне през пролуката, и други ще дойдат след него.
Рамзес не бързаше да излезе.
— Имаш ли да ми кажеш още нещо? — попита го царицата.
— Бих искал само да попитам… Сърцето ми подсказва, че ти, мамо, имаш някакви планове за мене. Какви?
Царицата го помилва по лицето.
— Не сега… Твърде рано е още… Днес ти си свободен като всеки млад благородник в тая страна, затова възползувай се… Но, Рамзес, ще дойде време да си избереш жена и нейните деца трябва да бъдат князе от царска кръв, а синът й — твой наследник. За това време мисля аз…
— И какво?…
— Нищо определено. Във всеки случай политическата мъдрост ми подсказва, че твоята съпруга трябва да бъде дъщеря на жрец…
— Да не би на Херхор?… — извика князът със смях.
— Какво лошо има в това? Херхор много скоро ще стане първожрец в Тива, а дъщеря му е едва на четиринадесет години.
— И би ли се съгласила да заеме при мене мястото на една еврейка?… — попита Рамзес с ирония.
— Ти ще трябва да се постараеш хората да забравят днешната ти грешка.
— Целувам ти нозете, мамо, и си отивам — каза Рамзес и се хвана за главата. — Толкова странни неща чух тук, че почвам да се боя да не би Нил да е потекъл нагоре, към праговете, или пък пирамидите да са се преместили в източната пустиня.
— Не богохулствувай, детето ми — прошепна царицата, като гледаше тревожно сина си. — В тая страна хората са виждали и по-странни чудеса!
— Едно от тях да не би да е това — попита с горчива усмивка синът, — че стените на царския дворец подслушват своите господари?
— Умирали са фараони само след няколкомесечно царуване и са падали династии, които са управлявали девет народа!
— Защото тия фараони са забравяли меча заради кадилницата — отвърна князът.
После той се поклони и излезе.
Колкото повече стъпките на престолонаследника затихваха в огромното преддверие, толкова повече лицето на царицата се променяше: изразът на величие отстъпваше място на болка и тревога, а в големите й очи блеснаха сълзи.
Тя изтича пред статуята на богинята, коленичи, насипа върху въглените индийско благовоние и заговори:
— О, Изида, Изида, Изида! Трикратно изговарям името ти. О, Изида, ти, която раждаш змиите, крокодилите и щраусите, трижди да бъде прославено името ти… О, Изида, ти, която пазиш зърното на житата от пагубни вихри, а телата на нашите бащи от разрушителната сила на времето, о, Изида, смили се и запази сина ми!… Трижди да бъде изговаряно твоето име и тук… и там… и всъде… И днес, и винаги, и во веки веков, докато храмовете на нашите богове се оглеждат във водите на Нил.
Като се молеше така и ридаеше, царицата се наведе и докосна земята с челото си. А в тоя миг над нея се понесе тих шепот:
— Гласът на справедливия винаги бива чут…
Царицата скочи и смаяно се заоглежда. Но в стаята нямаше никого. Само от стените я гледаха нарисуваните цветя и статуята на богинята над олтара, изпълнена с неземно спокойствие.
ОСМА ГЛАВА
Князът се върна във вилата си угрижен и повика Тутмозис.
— Трябва да ме научиш как се намират пари — каза Рамзес.
— Аха!… — засмя се контето. — Ето това е мъдрост, която не се преподава и в най-висшите жречески училища, но в нея аз бих могъл да стана пророк.
— Там учат да не се заемат пари — подхвърли князът.
— Ако не се боя, че устните ми ще се опетнят от богохулство, аз бих казал, че някои жреци напразно си губят времето… Жалки хора, макар и свети!… Те не ядат месо, задоволяват се с една жена или съвсем избягват жените и не знаят какво е това да вземеш пари в заем… Аз съм доволен, Рамзес — продължи Тутмозис, — че тая мъдрост ще научиш с помощта на моите съвети. Ти вече разбираш какви страдания причинява липсата на пари. Човек, който се нуждае от пари, няма апетит, скача насън, гледа учудено жените, сякаш се пита: „За какво служат те?“ В най-прохладния храм лицето му гори в огън, а при най-големия зной в пустинята той тръпне от студ. Гледа пред себе си като побъркан, не чува какво му говорят, обикновено ходи с кривната перука, която е забравил да напръска с благовония, а се успокоява само пред каната със силно вино, и то за късо време. Уви, щом нещастният дойде на себе си, отново му се струва, че земята се разтваря под краката му…