Виждам — продължаваше контето — по твоя неспокоен вървеж и нервни ръкомахания, че още миг и ще изпаднеш в отчаяние поради липсата на пари; скоро обаче ще изпиташ други чувства и ще си отдъхнеш, сякаш от гърдите ти е снет грамаден сфинкс. По-късно ще те овладее приятното състояние на забрава; ще забравиш по-раншните си грижи и сегашни кредитори, а после… Ах, щастливи Рамзес, очакват те необикновени изненади!… Щом изтече срокът и кредиторите почнат да те посещават, уж за да ти изразят своята почит, ти ще се чувствуваш като елен, гонен от кучета, или като египетска девойка, която гребе вода от реката и изведнъж вижда грапавия гръб на крокодил…
— Всичко това изглежда много весело — прекъсна го Рамзес със смях, — но то не ми носи нито една драхма…
— Можеш да не довършиш! — прекъсна го Тутмозис. — Аз ей сега отивам при финикийския банкер Дагон и довечера ще си възвърнеш спокойствието, макар той да не ти е дал още пари.
След тия думи Тутмозис изтича навън, седна в малката си лектика и заобиколен от прислугата си и от компания лекомислени като него хора, изчезна в алеите на парка.
Пред залез слънце в дома на престолонаследника пристигна финикиецът Дагон, най-знаменитият банкер в Мемфис. Той беше човек в разцвета на възрастта, жълт, сух, но добре сложен. Носеше синя туника, върху нея бял плащ от тънка тъкан, имаше дълга естествена коса, обхваната от златна диадема, и дълга черна брада — също естествена. Буйната му коса и брада правеха силно впечатление сред перуките и изкуствените брадички на египетските контета.
Домът на престолонаследника гъмжеше от аристократическа младеж. Едни се къпеха долу и се мажеха с благовония, на горния етаж други играеха на шах и дама, трети в компанията на няколко танцьорки пиеха в шатрите на терасата. Престолонаследникът не пиеше, не играеше, не разговаряше с жените, само се разхождаше в единия край на терасата и се вглеждаше нетърпеливо дали финикиецът иде. Когато го видя да се приближава откъм алеята, седнал в лектика върху две магарета, Рамзес слезе на долния етаж, където имаше една свободна стая.
След малко на вратата се показа Дагон. Той полуколеничи на прага и извика:
— Поздравявам ви, ново слънце на Египет!… Да живееш вечно, а славата ти да достигне ония далечни брегове, до които стигат финикийските кораби…
По заповед на княза той стана и заговори с буйни жестове:
— Когато достойният Тутмозис слезе пред моята колиба (моят дом, ерпатре, е колиба в сравнение с вашите дворци!), от лицето му се излъчваше такъв блясък, че аз веднага извиках на жена си: „Тамаро, достойният Тутмозис не иде тук по своя работа, а от името на някого, който е толкова по-високопоставен от него, колкото Ливан е по-висок от крайморските пясъци…“ А жена ми ме попита: „По какво позна, господарю, че достойният Тутмозис не идва по своя работа?…“ — „По това, че не може да идва с пари, защото ги няма, и не е дошъл за пари, защото пък аз нямам…“ В тоя миг ние двамата се поклонихме на достойния Тутмозис. А когато той ни каза, че вие, най-достойни господарю, искате петнадесет таланта от своя роб, аз попитах жена си: „Тамаро, нима сърцето ми не ми е подсказало право?“ — „Дагоне, ти си толкова мъдър, че би трябвало да бъдеш съветник на престолонаследника…“ — отговори жена ми.
Рамзес кипеше от нетърпение, но слушаше банкера… Слушаше го, той, който избухваше пред собствената си майка и пред фараона дори!
— Когато поразмислихме — продължаваше финикиецът — и разбрахме, че вие, господарю, искате моите услуги, в нашата къща настана такава радост, че аз заповядах да дадат на прислугата десет кани пиво, а жена ми, Тамара, поиска да й купя нови обици. Моята радост стана толкова голяма, че като идвах насам, не позволих на магаретаря да бие магаретата. А когато недостойните ми нозе докоснаха твоя праг, княже, аз извадих златен пръстен (по-голям от тоя, който достойният Херхор даде на Еунана!) и го подарих на вашия роб, който ми поля вода да си измия ръцете. Прощавайте, ваше достойнство, но откъде имате тая сребърна кана, с която ми поляха вода на ръцете?…
— Продаде ми я Азария, синът на Габер, за два таланта.
— Евреин?… Ваше височество търгува с евреи? А какво ще кажат за това боговете?…