— Азария е търговец като тебе — отвърна престолонаследникът.
Като чу това, Дагон се хвана с двете си ръце за главата и започна да плюе и стене:
— О, Ваал, Тамуз!… О, Ваалит… О, Асторет15!… Азария, синът на Габер, евреин, бил такъв търговец като мене!… О, нозе мои, защо ме доведохте тук?… О, сърце, защо трябва да понасяш такива страдания и подигравки?… Най-достойни княже — викаше финикиецът, — набийте ме, отсечете ми ръката, ако аз подправям злато, но не казвайте, че евреин може да бъде търговец. По-скоро ще загине Тир, по-скоро пясък ще засипе Сидон, отколкото евреин да стане търговец. Те могат да доят мършавите си кози или да смесват слама с глина под египетския камшик, но не и да търгуват. Пфу!… Пфу!… Нечестив народ от роби!… Разбойници, крадци!…
Неизвестно защо, князът кипна, но веднага се успокои. Това му се видя странно, защото досега не беше смятал за необходимо да се въздържа пред никого.
— И така — обади се внезапно престолонаследникът — ще ми заемеш ли, благородни Дагон, петнадесет таланта?
— О, Асторет!… Петнадесет таланта?… Това е толкова голяма сума, че аз би трябвало да седна, за да помисля добре.
— Тогава сядай.
— За един талант — каза финикиецът, като се настани удобно на стола — човек може да има двадесет златни огърлици или шестдесет прекрасни дойни крави, или десет роби за работа, или един роб, който може да свири на флейта, да рисува или дори да лекува. Един талант — това е огромно богатство!…
Очите на княза блеснаха.
— Тогава, ако нямаш тия петнадесет таланта… — прекъсна го князът.
Уплашеният финикиец се смъкна изведнъж от стола на пода.
— Кой в тоя град, сине на слънцето — извика Дагон, — няма пари, когато вие поискате?… Вярно е, че аз съм бедняк, чието злато, скъпоценности и всички аренди не струват колкото един ваш поглед, княже. Но като обиколя нашите търговци и им кажа кой ме е изпратил, до утре ние ще намерим петнадесет таланта, ако ще би и под земята. Ако вие, ерпатре, застанете пред изсъхнала смокиня и кажете: „Дай пари!…“ — и тя би дала… Само не ме гледайте така, сине на Хор, защото ми пробождате сърцето и разумът ми се обърква — каза финикиецът с умолителен тон.
— Е, сядай, сядай… — каза князът с усмивка.
Дагон стана от пода и се разположи още по-удобно на стола.
— За колко време искате тия петнадесет таланта, княже? — попита той.
— Навярно за една година.
— Да кажем още отсега: за три години. Само негово величество би могъл да върне в срок от една година петнадесет таланта, а не и един млад княз, който трябва всеки ден да приема весели благородници и красиви жени… Ах, тия жени!… Вярно ли е, ако разрешите да питам, княже, че вие сте взели при себе си Сара, дъщерята на Гедеон?
— А каква лихва искаш? — прекъсна го князът.
— Дреболия, за която не си струва дори да споменава вашата свещена уста. За тия петнадесет таланта ще ми дадете, княже, по пет таланта годишно и в продължение на три години аз ще прибера всичко сам, без ваше височество дори да знае…
— Ти ще ми дадеш днес петнадесет таланта, а след три години ще вземеш тридесет?…
— Египетският закон позволява сумата на лихвите да бъде равна на заема — отвърна смутен финикиецът.
— Не е ли твърде много?
— Много?… — викна Дагон. — Всеки голям господар има голям двор, голямо богатство и плаща само големи лихви. Аз бих се срамувал да взема по-малко от престолонаследника; а пък и вие сам, княже, може да заповядате да ме набият с тояги и да ме прогонят, ако се осмеля да взема по-малко…
— Кога ще донесеш парите?
— Да ги донеса?… О, богове! Това един човек не може да извърши. Аз ще постъпя по-добре. Ще уредя всичките ви плащания, та да не става нужда ваше височество да се занимава с такива мизерни неща.
— Та нима ти знаеш моите плащания?
— Нещичко зная — отвърна небрежно финикиецът. — Вие искате да изпратите шест таланта на източната армия, което ще направят нашите банкери в Хетем и Мигдол. Три таланта на достойния Нитагер и три на достойния Патрокъл — това ще се уреди на място… А на Сара и на баща й Гедеон мога да платя чрез тоя пършив Азария… Дори така ще бъде по-добре, защото те биха ви измамили в сметките.
Рамзес почна да се разхожда нетърпеливо из стаята.
— Значи, трябва да ти дам разписка за тридесет таланта? — попита той.
— Каква разписка?… Защо разписка?… Каква полза ще имам от нея?… Вие, княже, ще ми дадете под аренда за три години чифлиците си в областите Такенс, Сее, Нехамент, Нехапеху, в Себт-Хет и в Хабу.
— Аренда?… — каза князът. — Това не ми харесва…
— Тогава как аз ще си получа парите, моите тридесет таланта?…