— Ех, и ти… ти! Да видиш само каква вана изпрати днес князът, медна вана!… А какъв триножник за огнището, какви съдове, шишове!… Знаеш ли, днес насадих две квачки, та скоро ще имаме пиленца…
След залез слънце, когато никой не можеше да я види, Сара ставаше по-смела. Тогава тя излизаше на терасата и гледаше към реката. Но щом отдалече се зададеше лодка, осветена с факли, които хвърляха върху черната вода кървави и огнени ивици, Сара притискаше с две ръце бедното си сърце, което тръпнеше като хваната птичка. Оттам плаваше към нея Рамзес, но тя не беше в състояние да каже какво става в душата й: дали радост я изпълва, че иде красавецът, с когото се запозна в долината, или тревога, че пак ще види великия владетел и господар, който така убиваше смелостта й.
Един ден, вечерта срещу събота, в чифлика дойде бащата на Сара. Той идваше за пръв път, откак тя бе заживяла тук. Сара със сълзи на очи се втурна към него; после сама изми краката му, а върху главата му изля благовония, като през цялото време го обсипваше с целувки. Гедеон имаше прошарена коса и сурови черти. Беше облечен с дълга до глезените риза, обшита отдолу с пъстра шевица; върху ризата носеше жълт кафтан без ръкави, нещо като наметало, което покриваше гърдите и плещите. На главата — малка шапка, която се стесняваше към върха.
— Дойде ли?… Дойде! — викаше Сара и отново почваше да целува ръцете, лицето и косата му.
— И аз сам се чудя, че съм тук! — отговори тъжно Гедеон. — Трябваше да се промъкна в градината като крадец. По пътя от Мемфис ми се струваше, че всички египтяни ме сочат с пръст, всеки евреин ме заплюва…
— Но нали, татко, ти сам ме даде на княза?… — прошепна Сара.
— Дадох те, защото какво друго можех да сторя? Всъщност на мене само ми се струва, че ме сочат с пръст и заплюват. Всеки познат египтянин ми се покланя толкова по-ниско, колкото по-висок пост заема. Откак си тук, нашият господар, Сезофрис, реши, че трябва да ми разшири къщата; господарят Хайрес ми подари делва от най-доброто вино, а нашият достоен номарх сам лично изпрати при мен свой доверен слуга да пита за здравето ти и дали не бих се съгласил да стана управител на имение при него.
— А евреите?
— Какво евреите!… Те знаят, че не съм те отстъпил доброволно. От друга страна, всеки би искал да упражнят върху него такова насилие. Нека всички ни съди бог. Я по-добре ми кажи как си ти.
— В лоното на Авраама няма да й бъде по-добре — намеси са Тафет. — Цял ден ни носят плодове, вино, хляб и месо, всичко, което душата пожелае. А пък каква вана имаме!… Цялата медна. И какви съдове за кухнята!…
— Преди три дни — прекъсна я Сара — тук при мен дойде финикиецът Дагон. Аз не исках дори да го видя, но той толкова настояваше…
— Подари ми златен пръстен — отново се намеси Тафет.
— Той ми каза — продължи Сара, — че наема земи при моя господар, подари ми две гривни за краката, обици с бисери и кутийка благовония от страната Пунт.
— И защо ти подари всичко това?
— За нищо. Само ме помоли да мисля за него с добро чувство и някога да кажа на господаря ми, че Дагон му е най-верен слуга.
— Ти много скоро ще събереш цял сандък с обици и гривни — отговори Гедеон с усмивка. — Ех — прибави той след малко, — събери бързо голямо богатство и да избягаме в нашата земя, защото тук винаги ни застрашава опасност. В опасност сме, когато ни е зле, но в още по-голяма опасност сме, когато ни е добре.
— Но какво би казал моят господар? — попита тъжно Сара.
Бащата поклати глава.
— Няма да мине и година и твоят господар ще те изостави, а други ще помогнат за това. Ако беше египтянка, можеше да те прибере в дома си, но еврейка…
— Ще ме изостави ли? — повтори Сара с въздишка.
— Защо да се безпокоим за бъдещето, което е в ръцете на бога! Дойдох да прекарам с тебе съботата!…
— Аз пък имам великолепна риба, месо, питки и кашерно16 вино — бързо се намеси Тафет. — А в Мемфис купих един седмосвещник и восъчни свещи… Вечерята ще бъде по-хубава от вечерята на самия господар Хайрес.
Гедеон излезе с дъщеря си на терасата. Когато останаха сами, той й рече:
— Тафет ми каза, че постоянно си стояла в къщи. Защо? Трябва да излизаш поне в градината.
Сара трепна.
— Страх ме е — прошепна тя.
— Защо ще те е страх в собствената ти градина?… Ами че ти си тук господарка, високопоставена…
— Веднъж излязох денем в градината… Видяха ме някакви хора и почнаха да говорят помежду си: „Вижте я, тази е еврейката на престолонаследника, заради нея прииждането на Нил закъснява!…“
— Глупци — каза Гедеон. — Неведнъж Нил е закъснявал с цяла седмица. Тогава засега излизай вечер.
16
Според каноните на израилтянската религия — чисто вино, което могат да пият вярващите. — Б. пр.