— Какво правите с тоя човек?… — прекъсна го князът.
— Питаш ме, господарю — отвърна особата пак през нос, — като чужденец, който не познава местните обичаи, нито хората, към които се обръща много безцеремонно. Тогава знай, че събирам данъците на негово достойнство Дагон, първия банкер в Мемфис. А ако още не си побледнял от страх, узнай и това, че достопочтеният Дагон е арендатор, пълномощник и приятел на престолонаследника — да живее вечно! — и че ти си позволи насилие в именията на княз Рамзес, а това ще потвърдят моите хора.
— Значи, това… — прекъсна го князът, но изведнъж млъкна. — И с какво право изтезавате така тоя селянин, който принадлежи на княза?
— Не иска, негодникът му, да плаща данъците си, а съкровищницата на престолонаследника е в затруднение…
Като видяха какво сполетя господаря им, помощниците на чиновника пуснаха жертвата си и застанаха безпомощни като крайници на обезглавен. Освободеният селянин почна отново да плюе и да изтръсква водата от ушите си, а жена му се хвърли в краката на спасителя.
— Който и да си ти — застена тя, като скръсти молитвено ръце пред княза, — бог или дори пратеник на фараона, чуй нашата болка. Ние сме селяни на престолонаследника — да живее вечно! — и сме си платили всички данъци: в просо, пшеница, цветя и говежди кожи. Но ето че дойде сега тоя човек и ни кара отново да дадем седем мери пшеница… „С какво право? — пита мъжът ми. — Нали си платих данъците?“ А той повали мъжа ми на земята, почна да го рита и да казва:
„С такова право, че достойният Дагон заповядва.“ — „Откъде да взема — отговаря му моят мъж, — когато нямаме никакво жито и от месец вече се храним с лотосови зърна и коренчета, а и те се намират все по-трудно, защото големите господари обичат да се забавляват с цветовете на лотоса?“
Задавиха я сълзи. Князът чакаше търпеливо да се успокои, но потапяният селянин измърмори:
— Тая жена ще ни докара с приказките си някое нещастие… А пък й казвах, че не обичам жени да ми се бъркат в работите.
През това време чиновникът се приближи до лодкаря и го попита тихо, като сочеше Рамзес:
— Кое е това хлапе?…
— Дано езикът ти да изсъхне! — отвърна лодкарят. — Не виждаш ли, трябва да е някой големец: добре плаща и здравата бие.
— То аз веднага познах — прошепна чиновникът, — че трябва да е някой големец. Цялата си младост съм минал в пиршества със знатни господа.
— Аха! Навярно от тия пиршества са ти останали петна от сос по дрехите… — подигра го лодкарят.
Като се наплака, жената продължи:
— А пък днес идва тоя писар с хората си и казва на мъжа ми: „Щом нямаш пшеница, дай ни двете си момчета и достопочтеният Дагон не само ще ти опрости тоя данък, но ще ти плаща за всяко момче по една драхма годишно…“
— Горко ми с тебе! — изкрещя селянинът. — Всички ни ще погубиш с тия брътвежи… Ти не я слушай, добри ми господарю! — обърна се той към Рамзес. — Както кравата мисли, че с опашката си ще прогони мухите, така и на жена ми се струва, че с езика си ще отпъди събирачите на данъци… А не знаят и двете, че са глупави…
— Ти си глупав! — прекъсна го жената. — Сияйни господарю, ти, който имаш царствена осанка…
— Вие сте свидетели, че тая жена кощунства… — каза полугласно чиновникът на хората си.
— Благоухайно цвете, ти, чийто глас е като звук на флейта, изслушай ме! — молеше жената Рамзес. — И така, мъжът ми каза на тоя чиновник: „Предпочел бих да загубя две бичета, ако ги имах, отколкото да дам момчетата си, дори и да ми плащахте за тях по четири драхми годишно. Защото излезе ли веднъж детето от къщи и отиде ли на служба, никой вече няма да го види…“
— Дано пукна!… Дано рибите ме изръфат на дъното на Нил!… — стенеше селянинът. — Ти, жено, ще опропастиш целия ми имот с това си хленчене…
Като видя, че е подкрепян от най-заинтересованото лице, чиновникът излезе напред и отново заговори носово:
— Откак слънцето изгрява иззад царските дворци, а залязва над пирамидите, в тая страна са ставали какви ли не чудесии… През времето на фараона Семемпсес около пирамидите при Кахун ставали странни неща и чума връхлетяла на Египет. При Боетос земята се разтворила край Бубастис и погълнала множество хора… През царуването на Неферхес водите на Нил цели единадесет дни били сладки като мед. Тия и още много неща са станали, за които зная, защото съм пълен с мъдрост. Но нечувано и невиждано е непознат човек да излезе от водата и да пречи на събирането на данъците в именията на най-достойния престолонаследник.