Но от тоя ден князът престана да се сърди на Дагон, толкова повече, че веднъж, когато беше при Сара, дойдоха селяни и като му благодариха за покровителството, заявиха, че финикиецът не ги принуждава вече да плащат новия данък.
Така беше около Мемфис. Затова пък в по-далечните имения на престолонаследника арендаторът си наваксваше загубите.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
През месец хояк — от средата на септември до средата на октомври — водите на Нил стигнаха най-високото си равнище, след това започнаха незабелязано да спадат. Из градините беряха тамариндите, фурмите и маслините, а дърветата цъфтяха втори път.
В това време негово величество Рамзес XII напусна слънчевия си дворец при Мемфис и е голяма свита потегли на няколко десетки украсени кораба към Тива, за да благодари на тамошните богове за добрия разлив и за да принесе жертва в гробниците на вечно живите си прадеди…
Достойният владетел се сбогува много благосклонно и топло със своя син и престолонаследник, но ръководството на държавните работи през отсъствието си повери на Херхор.
Княза Рамзес се засегна толкова дълбоко от това доказателство на недоверие у монарха, че цели три дена не излезе от вилата си и не прие никаква храна, а само плачеше. После престана да се бръсне и се пренесе в чифлика на Сара, за да избегне всяка среща с Херхор, а също и напук на майка си, която смяташе за причина на своите нещастия.
Още на другия ден Тутмозис го посети в тоя затънтен кът, като влачеше две лодки с музиканти и танцьорки и трета, пълна с кошници храна и цветя, и делви с вино. Но князът изгони музикантите и танцьорките и като отведе Тутмозис в градината, каза:
— Сигурно те е изпратила майка ми — да живее вечно! — за да ме откъснеш от еврейката… Кажи й обаче, че дори Херхор да стане не само заместник, а и син на моя баща, аз ще правя това, което ми харесва… Разбирам ги аз тия неща… Днес искат да ме лишат от Сара, а утре от властта… Но те ще разберат, че аз няма да се откажа от нищо.
Князът беше раздразнен. Тутмозис вдигна рамене и накрая отвърна:
— Както вихърът отнася птицата в пустинята, така гневът изхвърля човека на брега на несправедливостта. Нима трябва да се чудиш на жреците, загдето не се радват, че престолонаследникът е свързал живота си с жена от чужда земя и чужда вяра? Вярно е, че Сара не им харесва, и то най-вече, защото ти е единствена жена; ако ти имаше няколко жени, както всички млади благородници, никой нямаше да обърне внимание на еврейката. Но какво лошо са й сторили жреците?… Нищо. Напротив, дори един жрец я е защищавал от развилнялата се тълпа нападатели, които ти благоволи после да извадиш от затвора…
— А майка ми?… — пресече го престолонаследникът.
Тутмозис се засмя.
— Твоята достопочтена майка — продължи той — те обича като собствените си очи и сърце. Наистина и на нея не й харесва Сара, но знаеш ли какво ми каза веднъж?… Да съм ти отнемел Сара!… Виждаш ли каква шега е измислила?… Но и аз й отговорих с шега: „Рамзес ми подари цяла хайка ловни кучета и два сирийски коня, защото му бяха омръзнали; може някога да ми даде и любовницата си, която ще трябва да приема вероятно с нещо отгоре…“
— И наум да не ти идва това. Днес не бих дал Сара никому, и то тъкмо затова, че поради нея баща ми не ме провъзгласи за наместник.
Тутмозис поклати глава.
— Много се лъжеш — отвърна той. — Толкова се лъжеш, че дори почвам да се страхувам. Нима наистина не разбираш причините за това, че си в немилост пред фараона? Та тях ги знае всеки просветен човек в Египет…
— Нищо не знам…
— Толкова по-зле — каза смутено Тутмозис. — Значи, не знаеш, че от маневрите насам войниците, и особено гърците, във всяка кръчма пият за твое здраве…
— Та нали затова получиха пари?
— Да, но не за да викат с цяло гърло, че когато наследиш негово величество — да живее вечно! — щял си да започнеш голяма война, след която в Египет щели да настъпят промени… Какви промени?… И кой може да се осмели, докато фараонът е жив, да говори за плановете на неговия наследник?…
Князът се намръщи.
— Това е едно, но мога да ти кажа и още нещо — продължи Тутмозис, — понеже злото е като хиената: никога не ходи само. Ти знаеш ли, че между селяните се пеят песни за теб, за това как си освободил от затвора нападателите? И нещо по-лошо: говорят, че когато наследиш негово величество, щял си да премахнеш данъците… А трябва да добавя, че щом между селяните почне да се приказва за несправедливости и за данъци, винаги избухват вълнения. И или външен неприятел нахлува в отслабената държава, или Египет се разпада на толкова части, колкото номарси има… Най-сетне сам прецени: удобно ли е да бъде споменавано в Египет друго име по-често от името на фараона?… И някой, та който и да е той, да се изпречва между народа и нашия господар?… А ако ми позволиш, ще ти кажа как жреците гледат на тая работа…