След тоя пръв опит за упражняване на върховната власт престолонаследникът почувствува дълбоко презрение към хората и изпадна в пълно безразличие.
Два дни лежа на канапето с ръце под глава, загледан безсмислено в тавана. Той вече не се чудеше защо августейшият му баща прекарва времето си пред олтарите на боговете, но не можеше да разбере по какъв начин Херхор успява да се справи с тия грамади от най-различни въпроси, които като бурята не само превъзхождат силите на човека, но дори могат да го смажат.
„По какъв начин можеш да изпълниш плановете си, когато тълпа от просители сковава волята ти, разяжда мисълта и ти пие кръвта?… След десет дни съм болен, след година навярно ще оглупея… На такъв пост човек не може да мисли за никакви проекти, а е принуден просто да се пази да не подлудее…“
Той беше толкова разтревожен от безпомощността си като управник, че повика Херхор и смутено му разказа за своите грижи.
Сановникът изслуша усмихнато оплакванията на младия кормчия на държавния кораб и накрая каза:
— Известно ли ти е, княже, че тоя огромен дворец, в който живеем, е издигнат само от един строител на име Сенеби, който обаче умрял, преди сградата да бъде окончателно готова. Но ти навярно искаш да разбереш как тоя вечно жив архитект е могъл да изпълни плана си, без никога да се измори и да загуби веселото си настроение.
— Интересно?…
— Защото не е вършил всичко сам; не е дялал греди и камъни, не е правил тухли, не ги е носил по скелите, не е зидал. Той само е чертаел плановете, а и за тая работа си е имал помощници.
А ти, княже, искаш да свършиш всичко сам, сам да изслушаш и да удовлетвориш всички молби. Това е свръхчовешките сили.
— Но как можех да постъпя другояче, когато между просителите се намират несправедливо засегнати или невъзнаградени за заслугите им хора? Та нали основата на държавата е справедливостта — отвърна князът.
— Колко души дневно можеш да изслушаш, княже, без да се измориш? — попита Херхор.
— Ами… двадесетина…
— Щастливец! Аз изслушвам най-много от шест до десет души, но това не са просители. Те не ми говорят за дреболии, а ми докладват най-важното, което става в армията, в именията на фараона, в съдилищата, в различните номеси, а също така по религиозните въпроси и за движението на водите на Нил. Те не ми докладват незначителни неща, защото всеки от тях, преди да се яви при мене, е трябвало да изслуша поне десетина писари от по-низш ранг. Всеки от тия писари или управители е събирал сведения от десет подписари или подуправители, които от своя страна са изслушали доклади от по десетина по-низши чиновници.
И така, като разговаряме всеки ден с десетина души, аз и негово величество узнаваме най-важното, което се е случило на сто хиляди места в страната и по света.
Стражарят, поставен да пази част от някоя улица в Мемфис, вижда само няколко къщи. Десетникът познава цялата улица, стотникът — целия квартал, градоначалникът — целия град. А фараонът пък стои над всички — все едно на най-високия пилон пред храма на Птах — и вижда не само Мемфис, но и градовете Сохем, Он, Херну, Тура, Тетаун, техните околности и част от западната пустиня.
Наистина от тая височина негово величество не вижда онеправданите или невъзнаградените, но ще забележи тълпите безработни; няма да забележи войника в кръчмата, но ще познае дали полкът е на обучение; няма да види какво си готви за обед някой селянин или гражданин, но ще забележи пожара, който избухва в някой квартал.
Тоя държавен ред — продължаваше оживено Херхор — представлява нашата слава и мощ. Когато Снофру, един от фараоните от първата династия, попитал някакъв жрец какъв паметник да си издигне, жрецът отговорил:
„Начертай, господарю, на земята един квадрат и нареди на него шест милиона камъни — те ще представляват египеският народ. Върху тоя пласт сложи шестдесет хиляди дялани камъка — това ще са твоите низши чиновници. Върху тях сложи шест хиляди изгладени камъка — това ще са висшите ти чиновници. Върху тях нареди шестдесет камъка, покрити с резба — те ще са най-близките ти съветници и военачалници, а на върха сложи един грамаден блок със златно изображение на слънцето — и това ще си ти самият.“
Така и сторил фараонът Снофру и по тоя начин била създадена най-старата стълбовидна пирамида — вярно изображение на нашата държава, — от нея водят началото си всички останали. Това са вековечни постройки, от върховете на които се вижда светът от край до край и които ще будят удивление и у най-далечните поколения.