В това ни устройство — продължи министърът — се крие и нашето превъзходство над съседите. Етиопците също са многоброен народ като нас. Но техният цар сам се грижеше за своя добитък, сам биеше с тояга поданиците си и нито знаеше колко са те, нито можа да ги събере, когато навлязоха нашите войници. Етиопия не беше сплотена държава, а грамадна тълпа от недис-циплинирани хора. Затова днес са наши васали.
Либийският княз сам разглежда всяко дело, особено между заможните хора, и толкова време хаби за това, че почти не може да се огледа около себе си. Затова под носа му върлуват цели банди разбойници, които трябва ние да унищожаваме.
Помни и това, господарю, че ако Финикия имаше един владетел, който да знае какво се върши и да се разпорежда във всички градове, тая страна нямаше да ни плаща нито един утен данък. А какво щастие е за нас, че царете на Ниневия и Вавилон имат само по един министър и са тъй изморени от претрупаността си, както ти днес. Те искат сами да знаят всичко, да съдят, да заповядват и поради това са забавили държавните работи с цели сто години. Но ако се намереше някой мерзавец египетски писар, който да отиде там, да обясни на тия царе грешките им в управлението и да въведе нашата чиновническа йерархия, нашата пирамида, тогава за двадесетина години Юдея и Финикия ще паднат в ръцете на асирийците, които след няколко десетки години ще връхлетят и върху нас от изток и север, по суша и по море, с мощна армия, с която едва ли ще можем да се справим.
— Тогава да използуваме безредието и да ги нападнем още днес? — извика князът.
— Ние още не сме се излекували от по-раншните си победи — отговори студено Херхор и стана да се сбогува с Рамзес.
— Но нима победите са ни направили по-слаби? — избухна престолонаследникът. — Нима не донесохме планини от съкровища?…
— А не се ли поврежда брадвата, с която сечем дърва?… — попита Херхор и излезе.
Князът разбра, че първият министър, въпреки че сам е командуващ армията, иска мир на всяка цена.
— Ще видим!… — прошепна на себе си той. Няколко дни преди да замине, Рамзес бе повикан при негово величество. Фараонът седеше на кресло в мраморната зала, четирите входа на която се охраняваха от нубийска стража. В залата нямаше никого другиго.
Отстрани на креслото му бе сложено ниско столче за княза и масичка, отрупана с документи, писани на! папирус. По стените имаше цветни барелефи — сцени от земеделския труд, — а по ъглите на залата бяха поставени статуи на Озирис с меланхолична усмивка на уста.
Когато по заповед на баща си престолонаследникът седна, негово величество се обади:
— Ето ти тук, княже, твоите документи като военачалник и наместник. Чувам, че първите дни на управление са те изморили?…
— Винаги ще намеря сили, за да служа на ваше величество.
— Ласкател!… — усмихна се фараонът. — Но помни, че аз не искам да се преуморяваш от работа… Забавлявай се, младостта иска развлечения… Ала това не значи, че няма да има важни въпроси за уреждане.
— Готов съм.
— Първо… Първо, ще ти открия моите грижи. Нашето съкровище не е в добро състояние: постъпленията от данъци с всяка изминала година намаляват, особено от Долен Египет, а в същото време разходите растат…
Фараонът се замисли.
— Да, тия жени… тия жени, Рамзес, поглъщат богатствата не само на смъртните хора, но и моите. Притежавам няколкостотин жени, а всяка иска да има колкото може повече прислужнички, шивачки, фризьор, роби за лектиките си, роби за стаите, коняри, лодкари, дори свои любимци и деца… Да, и деца!… Когато се върнах от Тива, една от тия дами, която не си спомням, ми препречи пътя и като ми посочи едно здраво тригодишно дете, поиска да му определя издръжка, защото било мой син… Тригодишен син — можеш ли си представи, ваше достойнство?… Разбира се, не можех да споря с жената, и то по такъв деликатен въпрос. Но за един благородник е по-лесно да бъде любезен, отколкото да намери пари за всяко причудливо искане… — Той поклати глава, почина си и продължи: — В това време приходите ми в сравнение с тия в началото на моето царуване са намалели наполовина, особено в Долен Египет. Питам: какво значи това?… Отговарят ми — народът обеднял, населението намаляло, морето засипало част от обработваемата земя на север, а пустинята — на изток, имало няколко неплодородни години — с една дума, беда след беда, а на хазната почва да й се вижда дъното…
Затова те моля да изясниш тоя въпрос. Огледай се, запознай се със сведущи и откровени хора и създай от тях следствена комисия. Но когато почнат да ти представят доклади, не вярвай много-много на папирусите, ами лично проверявай това-онова. Чувам, че имаш зорко око на пълководец. Ако е така, с един поглед ще разбереш колко е вярно това, което казват членовете на комисията.