Но не бързай да си съставяш мнение и преди всичко не го изказвай. Записвай си всяко важно заключение, което се появи в главата ти. След няколко дни отново разгледай същия въпрос и пак си запиши какво мислиш. Това ще те научи да бъдеш внимателен при преценките си и правилно да схващаш нещата.
— Ще бъде, както заповядваш, ваше величество — каза престолонаследникът.
— Втората задача, с която има да се справиш, е по-трудна. В Асирия става нещо, което безпокои правителството ми.
Нашите жреци разправят, че отвъд северното море имало някаква пирамидална планина, която в подножието си обикновено била покрита със зеленина, а на върха — със сняг. Тая планина имала странни навици. След дълги години спокойствие тя внезапно започвала да дими, да се тресе, да бучи, а после изхвърляла толкова течен огън, колкото вода има в Нил. Тоя огън се разливал в няколко посоки по склоновете й и унищожавал върху грамадни площи труда на земеделците.
Та и Асирия, мой княже, е такава планина. Цели векове в нея цари мир и тишина. Ала изведнъж там се разбушува вътрешна буря, неизвестно откъде се изливат огромни армии и унищожават спокойните си съседи.
Днес около Ниневия и Вавилон се забелязва кипеж: планината пуши. Трябва да проучиш доколко тоя пушек е признак за изригване и обмисли какви предпазни мерки ще трябва да се вземат.
— Дали ще мога да се справя?… — попита тихо князът.
— Трябва да се научиш да гледаш — каза фараонът. — А ако искаш да видиш добре, не се задоволявай с това, което виждат твоите очи, а си осигури помощта и на чужди.
Не се ограничавай само с мненията на египтяните, защото всеки народ и всеки човек вижда по свой начин нещата и не долавя цялата истина. Затова изслушай какво мислят за асирийците финикийци, евреи, хети и египтяни и внимателно прецени в себе си кое от техните разсъждения се схожда с твоето.
Ако всички ти кажат, че от Асирия идва опасност, ще знаеш, че наистина е така. Но ако хората ти говорят различно — и тогава бъди бдителен, защото мъдростта учи да предвиждаш по-скоро лошото, отколкото доброто.
— Говориш, ваше величество, като боговете — прошепна Рамзес.
— Стар съм, а и от височината на трона се виждат неща, които смъртните дори и не предчувствуват. Ако запиташ слънцето какво мисли за световните работи, то би ти разказало още по-интересни неща.
— Между хората, от които трябва да поискам мнение за Асирия, не спомена гърците, татко — подхвърли престолонаследникът.
Фараонът поклати глава с добродушна усмивка.
— Гърците!… Гърците!… — каза той. — Велико бъдеще очаква тоя народ. В сравнение с нас те са още деца, но каква душа имат само!…
Помниш ли моята статуя, издялана от гръцкия ваятел?… Тя е мое второ аз, жив човек!… Цял месец я държах в двореца, но накрая я подарих на храма в Тива. Ще повярваш ли, че ме беше обзел страх да не би моят каменен двойник да стане и да поиска половината власт… Каква бъркотия би настъпила тогава в Египет!…
Гърците!… Виждал ли си ти техните вази, дворците, които строят?… От глината и камъка излиза нещо, което радва моята старост и ме кара да забравям болестта си…
А пък езикът им?… О, богове, та това е и музика и скулптура, и живопис, взети заедно!… Истина ти казвам, че ако на Египет е съдено някога да загине, както умира човек, ще го наследят гърците. И биха втълпили на света, че всичко това е тяхно дело и че ние изобщо не сме съществували… И все пак те са само ученици от нашите начални училища, защото, както ти е известно, ние нямаме право да запознаваме чужденците с висшите знания.
— Въпреки това, татко, изглежда, че не вярваш на гърците?
— Защото те са особен народ; човек не може да вярва нито на финикийците, нито на тях. Когато поиска, финикиецът ще види и ще ти каже самата истина… Но никога не можеш да знаеш кога иска да каже истината. А гъркът е простодушен като дете, винаги е готов да говори истината, но то не е по силите му.
Те виждат света по-иначе от нас. В техните чудни очи всяко нещо блести, обагря се и постоянно мени цвета си, както небето и водата в Египет. Може ли тогава човек да се обляга на тяхното мнение?
През времето на тиванската династия далече на север съществувало градчето Троя; такива градчета у нас има с хиляди. Тоя курник бил нападан от разни гръцки скитници и те така омръзнали на малобройните жители, че те взели, та подпалили тая малка крепост и се преселили другаде.
Обикновена разбойническа история!… Но виж какви песни пеят гърците за Троянската война. Ние се смеем на тия техни чудесии и геройства, защото нашето правителство имало подробни сведения за това, което станало. Виждаме съвсем очевидните лъжи и все пак… слушаме тия песни, както детето слуша приказките на бавачката си, и… не можем да се откъснем от тях!…