Това от още во начале, много преди словото!
Все по̀ ми е лошо…
Това сега го съчиних; много е оригинално — да не го види Бай Ботьов, да ми завиди! Какво ли имам предвид с пушката!
Симптомите си ги имам — прединфарктно състояние! Без паника, а и много важно! Никой не е забил колец на този свят; шейсет и седем лазарника — да не са малко; колко набори си отидоха и — нищо. На мойта — приятелките й все вдовици.
Вдовиците живеят по дълго от съпрузите си!
И какво от това! Кой ще им го признае.
То зависи и от вдовицата, де! Има вдовици и вдовици. Като овдовеят и мине там един период от кумова срама, по-засуканите от тях започват да си обръщат внимание. Повечко внимание! Това — прически, масажи, маникюри, педикюри, тонизиращи кремове и балсами…
И току виж — някой… да не казвам какъв… мухлю… току се хване на червейчето. А има и тлъсти червейчета. И попови прасенца. По-палавите вдовици и по-заможните го удрят на лайф — на живот.
Гледали сте „Веселата вдовица“, нали? Да са живи и здрави — на когото каквото му е писано. Няма да завиждаме. Малко ли са теглили покрай нас. Полага им се компенсация някаква, да не ставаме чак такива егоисти.
Да видим какво става сега с мене.
Ще се консултирам с ПеКо — персоналният ми компютър, интернетно — да не се обиди ако го пренебрегна в такъв сюмблимен, за мене, момент; щото ми е един обидчив, та чак притеснителен.
Веднъж какво го бях игнорирал, не се допитах за нещо си, ли беше, какво беше. Като се фръцна този ми ти ПеКо; притъмня му гневно монитора, захвърчаха кардиограмести синусоиди и заби нанейде си.
Вместо живописта на Есенния Парижки салон, ми пробутваше руски порносайтове и най-безцеремонно твърдеше, че художникът Барон не е никакъв художник, а всъщност е някоя си твърде популярна в определени среди Настенка, с гръдна обиколка и такава на ханша — едикакви си; и само за петдесет долара изпълнявал пълна програма.
Оттогава се съобразявам с ПеКо, глезя го като редовно му размагнитвам монитора и го лъскам с широка гама ароматизирани стъклоочистители. Още по-редовно изпразвам кошчето с бракувана информация и го прочиствам антивирусно.
В Интернетно отношение си имаме още, макар и дребни, разногласия. Може да ти изкара нервите с глупави шеги; от рода на — да ти прати писмото наполовина натракано До или На съвсем друг адрес, да се чудят що за кукуригу съм. И ми пробутва едни спамове — паразитни писма-реклами с прозрачни компроматни намеци — защо докато бях млад не ми рекламираха разни виагри и прочие втвърдители, а сега ми задръстват пощата с какви ли не примамливи предложения. Както и да е; дано се държи прилично, че окъснявам.
Я виж ти — колко много текстове за инфаркти, прединфаркти, слединфаркти има… и на разни езици. И всичките в един глас, хорово — гракнали: фарк, та фарк! От ясно, та по-ясно! Фарк! Значи и ПеКо така мисли! Какво…
— Мотай се, мотай се и ще ми гледаш екрана от някое облаче, там горе — се святна ПеКо. — Събуждай Булката и звънни на 150! Да видим коя ще дойде по-напред — Бърза помощ или Оная с косата. Ама, ха, пипниви хора, шъ’знайш!