Но грешката не беше тяхна. Никой не беше виновен. В този случай да се желае скорошната смърт на някой изрод беше толкова естествено, колкото е дишането за всички хора и топлокръвни животни. Това бе инстинкт.
А аз и Илайза бяхме направили от този инстинкт една непоносима трагедия.
Без да разбираме какво вършим, ние прехвърляхме проклятието на народите и върху нормални хора. Искахме да ни уважават.
Глава дванадесета
Докато траеше всичко това, ние разделихме главите си на няколко фута и вече не мислехме така блестящо.
Станахме изведнъж толкова глупави, че помислихме баща си за полузаспал. Накарахме го да пие кафе и се опитахме да го разбудим с песни и гатанки, които знаехме.
Помня, че го попитах дали знае защо сметаната е много по-скъпа от млякото. Той промърмори, че не знае. — Защото кравите мразят да клечат над малки бутилки — обясни Илайза.
Смяхме се много на това. Търкаляхме се по пода. После Илайза стана, отиде до него и като се наведе над главата му с ръце на бедрата, нежно му се скара като на малко момче: „Ей, че
си недосетлив, може ли така?“
В този момент пристигна д-р Стюарт Ролингс
Мот.
Въпреки че бе предупреден по телефона за Внезапната ни метаморфоза, привидно това за него бе ден като всички други. Както винаги, и сега той попита с влизането си: „Как сте днес?“
Тогава за първи път в живота си д-р Мот чу смислено изречение от моята уста: „Татко не ще
да се събуди.“
— Наистина ли? — попита той и възнагради
правилното ми и завършено изречение с едва забележима усмивка.
Беше така невъобразимо любезен и мил, че ни оставви и започна да си бъбри с Овета Купър. Изклежда, майка й, която живееше в селото, беше болна.
— Овета — обърна се той към нея, — искам да ти кажа нещо, което сигурно ще те зарадва. температурата на майка ти е вече почти нормална.
Баща ни обаче, вбесен от тази проява на нехайност от негова страна, без съмнение бе доволен, че му се отдава случай открито да се разгневи на някого.
— Колко време е продължавало това, докторе? — искаше да разбере той — откога знаете, че са умни?
Д-р Мот погледна часовника си.
— Отпреди четиридесет и две минути.
— Изобщо не изглеждате изненадан — подметна баща ни.
Д-р Мот помисли малко, после сви рамене.
— Много съм щастлив за всички — рече той.
Мисля, че всъщност докторът съвсем не изглеждаше щастлив при тези свои думи и това ни накара отново да си допрем главите с Илайза. Ставаше нещо странно и трябваше да го разберем на всяка цена.
Геният и този път не ни изневери. Помогна ни да разберем, че нашето положемйе е много по-критично от всеки друг път.
Както се случва с всички гении, нашият също имаше периоди в живота си, когато страдаше от страхотна наивност. Така стана и сега. Той Посъветва, че най-доброто, което можехме да направим, за да се измъкнем от критичното положение, без да се скрием отново зад паравана
на идиотщините.
— Бъ — каза Илайза.
— Дъ — добавих аз и се изпърдях.
Илайза отново се разлигави. Аз взех една кифла с масло и я хвърлих към Овета Купър.
— Блътлъ — обърна се Илайза към баща ни.
— Фъфбей — извиках аз. Баща ни заплака.
Глава тринадесета
Шест дена минаха, откакто започнах да пиша тези спомени. На четвъртия ден земното притегляне беше нормално както едно време. Вчера обаче така се засили, че едва можах да стана от леглото си — куп парцали във фоайето на Емпайър Стейт Билдинг. Когато трябваше да ида до шахтата на асансьора, дето я използувахме за тоалетна, пълзях на четири крака, проправяйки си път между гората от свещници, които съм събрал.
Алехоп!
Първия ден обаче беше много слабо, такова е и днес. Пак имам ерекция, има я и Исадор, любовник на внучката ми Мелъди, има я и всеки
мъж на острова.
Мелъди и Исадор си бяха устроили пикник и се понесоха към пресечката на Бродуей и 42 улица — строят там. някаква пирамида, когато гравитацията е слаба.
Те не оформят плочите, блоковете и облите камъни, преди да ги използуват, нито пък се ограничават само с тези материали. Слагат всякакви боклуци — греди, бидони за бензин, автомобилни гуми и части, бюра и столове от театрите. Видях докъде са стигали. Това, което строят, няма да бъде просто един безформен куп отпадъци. Съвсем ясно се очертава пирамида.
Искам чрез тази книга да спестя излишен труд на бъдещите археолози, които ще изследват външността на пирамидата и ще се стремят да рият защо е построена. Там няма тайни скривалища, пълни със съкровища, нито други помещения.
Истинската причина за построяването й, макар твърде незначителна в действителност, лежи под капака на шахтата, върху която е построена