Майка ми излезе от болницата и лежеше в къщата си в Залива на костенурките.
Физически страдах само от изтощение и нищо повече.
Когато обаче ми позволиха да стана, бях така подтиснат психически, че мислех, че няма да позная нищо. Ако гравитацията бе променлива в този ден, както наистина стана след години, и ако се беше наложило да пълзя на четири крака из къщи, както често правя сега, сигурно щях да си помисля, че това е заслужена отплата на природата за всичко, което съм преживял.
Малко неща обаче се бяха променили. Къщата бе чиста и подредена.
Книгите бяха сложени отново по лавиците. Счупеният термостат бе сменен. Три стола от трапезарията бяха на поправка. Килимът бе някак по-шарен, бледите места показваха къде са били изчистените петна.
Единственото доказателство, че се бе случило нещо изключително, бяха необичайният ред и чистота. Имаше един ръкопис на масичката за кафе, където така яростно бях писал на машината по време на цялата вакханалия.
Илайза и аз бяхме написали ръководство за отглеждане на деца.
Беше ли сполучливо? Не мисля. Единственото му качество бе, че стана най-популярната книга на всички времена след Библията и готварската книга.
Але-хоп!
Беше ми толкова полезна, когато станах детски лекар във Вермонт, че я издадох под псевдонима д-р Ели В. Рокмел, една комбинация от моето име и на Илайза. Издателят й измисли следното заглавие: — „Ето, вие вече имате дете.“
По време на оргията обаче ние с Илайза дадохме на ръкописа съвсем друго заглавие и автори: „Викът на нощната лястовица“ от Бети и Боби Браун.
Глава двадесет и шеста
Взаимният ужас не ни позволяваше да се видим отново след оргията. Нашият посредник г-н Му-шари ми каза, че Илайза е по-разстроена от случилото се от мен.
— Пак трябва да я отстраня оттук — каза ми той, — но този път за нейно добро.
Старата столица на инките Мачу Пикчу на връх Андите в Перу бе станала убежище на богаташи и техния антураж; хора не само от Америка, а от всички страни по света, които бягаха от социални реформи и икономически кризи. Там имаше дори и няколко китайци от старото поколение, които не искаха децата им да бъдат джуджета.
Илайза също се пресели в този кондоминиум, за да бъде колкото може по-далеч от мен.
Когато Мушари дойде у дома, за да ми каже за предстоящото пътуване за Перу, една седмица след вакханалията, той ми призна, че докато бил вързан в трапезарията, се чувствувал ужасно объркан.
— Все повече и повече ми приличахте на чудовища като Франкенщайн — заяви той, и бях убеден, че някъде в къщата има уред, който контролира действията ви. Дори ми дойде наум къде е той. В мига, когато се развързах, аз изтичах и го изскубнах целия.
Мушари бе изтръгнал термостата от стената.
За да се уверя колко дълбока е промяната, настъпила в него, той призна, че се бил ръководил изцяло от собствения си интерес, когато освободил Илайза.
— Подбудите ми винаги са били користни — заяви той, — търсех богаташи в приютите за душевно болни, които бяха задържани там незаконно, и ги освобождавах. Разбира се, от бедняци не се интересувах и ги оставях да си гният в затворите.
— Въпреки всичко от вашата дейност е имало полза.
— О, не говорете така. Може да се каже, че всеки нормален човек, когото спасявах оттам, след това се побъркваше.
Чувствувам се стар. Не издържам повече и не мога да продължавам така.
Але-хоп!
Мушари бе така потресен от случилото се, че прехвърли всички правни и финансови дела на Илайза на нашите адвокати.
След това имах още веднъж възможността да се срещна с него, макар и не очи в очи. Това стана след две години и горедолу съвпадна с дипломирането (ми като лекар (мйж)ду другото в курса бях последен по успех. Той бе патентовал едно свое откритие. „Ню Йорк Таймс“ публикува снимката му и описание на патента на търговската страница.
По това време цялата страна се бе запалила по един танц с ритмично почукване на токовете. Мушари бе изобретил капачета за токовете, които се залепяха, а после се отлепяха лесно от обувките. Всеки можеше да ги носи в малки пластмасови торбички в джоба си или в портфейла и да си ги слага преди да започне да танцува.
Глава двадесет и седма
Не видях повече Илайза след тази оргия. Чух само гласа й два пъти — веднъж, когато се дипломи рах и втори път като президент на САЩ, а тя бе
мъртва от много години.