— Елмър Гленвил Грасо.
— Добре, вие ще бъдете, да речем Елмър Юрейниъм’-3 Грасо. Всеки с второ име Юрей-киъм ще ви бъде братовчед.
— Това отново ме навежда на старите ми опасения.
——
Юрейниъм — уран.
— каза той, — какво ще правя, ако ми се случи някой нов роднина, когото не мога изобщо да понасям?
— Какво ново има в това, човек да има роднини, които не може да понася? — попитах го. — Не знаете ли, г-н Грасо, че явлението съществува от милион години насам?
А след това му казах нещо много мръсно. По принцип нямам склонност към цинизъм и тази книга недвусмислено го доказва. През целия си обществен живот никога не съм изричал нещо нецензурно пред американския народ.
Та затуй заговорих грубо и без задръжки и ефектът бе смайващ. Постъпих така, за да се разбере от всички колко точно е съобразен моят нов план за социално преустройство с нивото на средния гражданин.
Г-н Грасо не бе първият, който чуваше тези омайващи ругатни. Бях ги използувал дори в речите си по радиото. Тогава вече нямаше телевизия.
— Г-н Грасо — казах, — след като бъда вече избран за президент, аз лично ще бъда ужасно разочарован, ако вие не кажете на всеки ваш нов роднина, когото Мразите: „Братко, сестро или братовчеде (в зависимост какъв ви се пада той), що не вървиш на майната си, копеле с копеле такова?“
— Нали знаете какво ще направят роднините ви, на които кажете това, г-н Грасо? — продължих аз. — Ще си отидат в къщи и ще се помъчат да станат по-добри.
— Помислете само колко по-добре ще бъде за вас, ако този план влезе в действие, когато някой просяк ви се лепне и почне да ви моли за пари.
— Не ви разбирам — отвърна старецът.
— Как така не ме разбирате? Ще го попитате: „Какво е второто ви име?“ Той ще ви отговори: Ойстър-19, Чикъди2-!, ХолихокМЗ или нещо такова. А вие ще му кажете: Добре, приятелю, но аз съм Юрейниъм3. Ти имаш сто и деветдесет хиляди братовчеди и десет хиляди братя и сестри. Не си сам на този свят. Аз си имам свои роднини, за които да се грижа. Така че що не вървиш на майната си, копеле с копеле такова.
Глава тридесет и четвърта
Недостигът от горива бе така остър, когато станах президент, че първият проблем пред мене бе да осигуря достатъчно електрическа енергия, за да се захранят компютрите, които щяха да определят новите втори имена на гражданите.
Заповядах всички войници с конете и фургоните от полуразпадналата се армия, която бях наследил от моя предшественик, да пренесат тонове хартия от Националния архив в електростанцията. Всички тези документи бяха от администрацията на Ричард М. Никсън, единственият
——
’ Ойсгър — стрида; 2 чикъди — пиле; з холихок — ружа,
президент, който е бил принуден да подаде преждевременно оставка.
Отидох лично в архива, за да наглеждам работата. Говорих от стъпалата на войниците и на няколко случайни минувачи. Казах, че гн Никсън и неговите сподвижници са били подтискани и смущавани от самота от особено опасен вид.
— Той обеща да ни сплоти, но вместо това ни разедини — казах аз. — Сега вече, хей, вие там, по-живо! Той ще ни сплоти в крайна сметка.
Позирах за снимка под надписа на фасадата на Националния архив, който гласеше: „МИНАЛОТО Е ПРОЛОГ.“
— По същество те не бяха престъпници — допълних, — но копнееха да се възползуват от братството на организираните престъпници.
— На това място са скрити толкова много престъпления, извършени от самотни членове на правителството, че надписът спокойно може да гласи: „По-добре семейство от престъпници, отколкото никакво семейство.“
Мисля, че сега поставяме точка на тази ера на трагични маймунджилъци. Прулогът свърши, приятели, съседи и роднини. Нека започне основната част на благородното ни дело.
Благодаря ви.
Нямаше вестници с голям тираж и национални списания, които да отпечатат думите ми. Го-лемите вестникарски компании бяха закрити поради липса на гориво. Нямаше и микрофони. Бяха останали само хората.
Але-хоп!
Раздадох специални медали на войниците, за да се ознаменува събитието. Състояха се от бледосиня лентичка, на която висеше пластмасов медал.
Обясних, отчасти шеговито, че лентичката представлява „Синята птица на щастието“. А на медала отново бяха написани, разбира се, думите:
НИКОГА ВЕЧЕ САМОТА!