Изпаднах във възторг.
Пак по време на това посещение там научих за първи път за сектата на Исус Христос Похитения. Тогава това бе само една малка група в Чикаго, но бе предопределена да стане най-популярната религия в Америка за всички времена.
Узнах за нея от една брошура, която ми бе пъхната в ръката от чист и лъчезарен младеж, когато прекосявах фоайето на хотела си.
Младежът ексцентрично си въртеше главата на всички страни, като че ли искаше да хване някой, който наднича към него иззад палмовото дърво или някое кресло; взираше се дори и в кристалния полилей, който висеше точно над главата му.
Той бе изцяло погълнат от заниманието си да хвърля пламенни погледи насамнатам, и изобщо не му направи никакво впечатление, че току-що бе подал брошура на президента на САЩ.
— Мога ли да те попитам какво търсиш, момче? — попитах го аз.
— Нашият Спасител, сър.
— Той в хотела ли е?
— Прочетете брошурата, сър.
Прочетох я в празната хотелска стая, докато слушах радиото.
В горната страна на брошурата бе нарисуван съвсем примитивно Исус Христос, но само главата му беше в профил — точно както рисуваха валетата на картите за игра.
Устата му бе запушена. На ръцете си имаше белезници. Единият му глезен бе в окови, а другият край на веригата бе закован за пода. Еднаединствена чудесно нарисувана сълза се стичаше от долния клепач на окото му.
Под картината имаше серия от въпроси и отговори:
Въпрос: — Как се казвате?
Отговор: — Аз съм почтеният преподобен Уилям Юрейниъм8 Уейнрайт, основател на сектата на
Исус Христос Похитения на Елис авеню щ 3972 в Чикаго, Илиноис.
Въпрос: — Кога боготец ще ни прати отново своя син?
Отговор: — Исус е вече тук, между нас. Въпрос: — Защо още не сме го видели и не сме чули нищо за него?
Отговор: — Той е похитен от силата на мрака. Въпрос: — Какво трябва да направим? Отговор: — Трябва да прекратим онова, което вършим, и всеки час, когато сме будни, да се опитваме да го намерим. В противен случай той ще наложи своята воля.
Въпрос: — Каква е тя?
Отговор: — Той може да унищожи човечеството с един замах всеки път, когато пожелае.
Але-хоп!
Видях младия човек след това да се храни сам в трапезарията. Учудих се, че продължава да си върти главата дори когато се храни, без да падне настрана. Търсеше непрекъснато Исус дори под чинията и чашата си.
Трябваше да се смея.
Глава тридесет и девета
И точно когато всичко вървеше така добре и американците бяха по-щастливи от всякога, въпреки че страната бе западнала и пред банкрут, хората започнаха да измират с милиони от албанската инфлуенца в повечето райони на страната. Тук, в Манхатън, ги косеше „Зелената смърт“.
Това бе краят на нацията. Останаха само семействата, нищо повече.
Але-хоп!
Имаше предявени претенции за царства, херцогства и разни подобни глупости, сформираха се армии, строяха се укрепления. Малко хора обаче одобряваха това, семействата страдаха повече от лошото време и колебанията в гравитацията.
Една нощ ужасна гравитация раздроби основите на Мачу Пикчу. Сградите, магазините, банките, златото, бижутата, колекциите от предмети на предколумбовото изкуство, операта, черквите, всичко изчезна от Андите и потъна в морето.
Аз плаках.
А семействата рисуваха навсякъде Исус Христос Похитения.
Известно време хората продължиха да изпращат сведения в Белия дом. Непрекъснато се сблъсквахме със смърт, смърт и отново смърт и самите ние очаквахме да умрем.
Все повече пренебрегвахме личната си хигиена. Не се къпехме и не си миехме зъбите редовно. Мъжете пуснаха бради и коси до раменете.
Започнахме да опустошаваме Белия дом, горяхме мебелите, лампериите, перилата на стълбите и рамките на картините, за да се стоплим.
Частната ми секретарка Хортънс Маскалъндж13 Макбънди умря от инфлуенца. От същата болест умряха и камериера ми Едуард Стробъри’-4 Клайндийнст и вицепрезидента Милдред Хилиъм^О Тиъдърайдс.
Съветникът ми по научните въпроси др Албърт Акуамарийн3-! Пиатигорски буквално издъхна в ръцете ми на пода в овалния кабинет.
Беше висок почти колкото мен. Представям си каква гледка сме били двамата.
— Какво значи всичко това? — не преставаше да ме пита той.
— Не знам Албърт, а може би съм щастлив, че не знам.
— Питай някой китаец — каза той и предаде богу дух, както се казва.
От време на време телефонът звънеше. Това ставаше така рядко, че лично аз отговарях.
— Президентът е на телефона — казвах аз. По всяка вероятност говорех в тънкия, пръщящ диск с някакво митическо същество — Краля на Мичиган, Извънредния губернатор на Флорида, Временно-изпълняващия длъжността кмет на Бирмингам и други такива.