В писмото на бившия концлагерист В. Клинг до г-ца Фровайн, сестра на оберщурмфюрер от СС, това е предадено пределно точно: «… Тук му е мястото да кажа — пише той, — че непосредствено след освобождаването ни имах възможност да наблюдавам стотици от тия „железни“, за които всекидневните масови убийства бяха станали скучна работа. Излезе точно тъй, както си го представях цели 12 години, дори още по-срамно: мазно скимтяща, отричаща паплач, от която всеки беше достатъчно безсрамен, за да се обърне към влезлия в килията бивш концлагерист с въпроса: „Имате ли цигари?“ Втората му дума беше: „За всичко е виновен Цирайс.“ А последният лежеше ранен (над 100 бивши концлагеристи от 16 нации предложиха кръвта си за преливане, за да запазят жив този главен свидетел) и докато изпадаше в безсъзнание, проклиняше Айгрубер — гаулайтера на Горна Австрия, който бил единственият виновник и носел сам цялата отговорност…
… Дявол да го вземе, кой кого е водил или подвеждал? Фюрерът ли, дяволът ли, или пък някой бог?
Вярно ли е, че никой „отвън“ не е знаел за престъпленията, извършени във и вън от лагера. Простата истина е, че милиони германци, този сбор от бащи и майки, синове и дъщери, не виждаха престъплението в тези престъпления.
Милиони други пък съвсем явно разбираха какво става, но не искаха също да знаят и постигаха този „фокус“» (111–328).
«Простата истина» е, че виновни са както партийните и държавните водачи, така и генералите, индустриалците и полицаите. В известен смисъл виновни са всички, които са служили на тази държава и по такъв начин са участвували в нейните престъпления. Виновни са всички, допринесли за създаването на такава система. Работата е там, че фашистката система е престъпна в самата си основа, понеже се крепи върху насилието и всеобхватния терор (физически, политически, морален, идеологически). Тя не може да съществува без да върши престъпления. Унищожавйки гражданските и политически свободи (на словото, печата, сдруженията, местожителството и труда), предоставяйки необятна власт в ръцете на едно лице, нацистката държава става престъпна, преди още да е извършила военни престъпления срещу другите народи. Затова трябва да се осъди самата система, нейните институции и тогава лицата, заемащи отговорни постове.
V. Концентрационни лагери
Ние включваме като пета характерна черта на фашистката държава концентрационните лагери, защото тя не може да съществува без тях. Тези лагери са подземното царство на режима, което грижливо се пази в тайна както от вътрешното, така и от световното обществено мнение. Те стават необходими поради огромните мащаби на репресиите и терористичния характер на системата като цяло. През 1939г. в затворите и концлагерите в Испания са поставени около 1 милион души. В този смисъл те произтичат от самата същност на фашистката държава. Връзката между едното и другото е толкова тясна, че може определено да се каже: няма фашистка държава без концентрационни лагери.
Класическите държавни средства за насилие — затворите — се оказват недостатъчни за нея по две причини: първо — те не могат да поберат всички, подлежащи на наказание, и, второ, от финансова гледна точка струват много скъпо. Като нова форма концеентрационните лагерите преодоляват тези затруднения. Те имат това предимство пред затворите, понеже са по-икономични от тях и дори икономически изгодни поради експлоатацията на принудителния труд в масови размери. Освен това чрез тази уж превъзпитателна форма на труда (на портала на немските лагери се чете девизът «Работата прави човека свободен», «Всекиму — неговото» и пр.) легално се подхвърлят на физическо изтребление (чрез хроничен глад и непосилен труд) неудобните за режима.