Вероятно съществуват още редица други причини. Но каквито и да са причините за неотслабващия интерес към темата за фашизма, те само напомнят, че е дошло време да се изгради уединна теория за фашизмат, която естествено и органично да обединява изследванията върху неговите различни аспекти.
Истината е, че такава теория все още не съществува, макар че са написани планини от книги и статии, осветляващи в една или друга степен почти всички страни на фашизма. Създава се в известен смисъл парадоксално положение, когато почти всички необходими условия и предпоставки за изграждането на такава теория отдавна са налице, а теорията още не е изкристализирали. Налице са: а) методологията на марксизма — историческият материализъм, — тази най-солидна и плодотварна теоретическа база за изучаването на историята и обществото; б) огромната фактология и документален материал, и не само документален; в) наличието на задълбочени теоретически изследвания върху различни аспекти на фашизма: икономика, политическа структура, идеология, пропаганда, организация на терора и пр.
На всички съвременни изследователи вече е ясно, че в единната теория за фашизма наред с икономическите и политическите аспекти трябва да намерят подобаващо място психологическите, социалнопсихологическите и културологическите страни на това явление. Но за да не се получи еклектика вместо естественото и органично обединяване на посочените елементи, нужна е сериозна теоретическа база, каквато може да предложи само историческият материализъм. Колкото и предубедено да звучи на пръв поглед, истината е, че никое друго направление в съвременната социологическа мисъл освен него не би могло да изпълни с успех голямата и сложна задача по изграждането на единна теория на фашизма, понеже единствен позволява: 1. Органично свързване на икономическата основа на фашизма — финансовия капитал — с неговата политическа надстройка преди всичко със специфичната държавна система. 2. Да се покаже и обратното влияние на вече изградената политическа надстройка, главно фашистката държава в нейните основни институции върху икономиката. Тази, втората страна е също много важна с оглед цялостното обхващане на предмета. За съжаление в историографията, в това число и в марксистката, този момент е много слабо осветлен. Както при всички други социални явления, макар икономическата база да играе определяща роля спряма надстройката, последната също може да упражнява силно въздействие, а понякога да играе и решаваща роля по отношение на икономическата база. От тази гледна точка крайно интересни са опитите на фашистката държава да регламентира развитието на икономиката: опитите на Третия райх да контролира и планира развитието на индустриалното и селскостопанското производство, да регулира собственическите отношения в селото и пр.; или пък опитите на италианския фашизъм посредством системата на корпорациите да контролира и регулира противоречието между индустриалците работодатели и работниците наемници.
Именно от тази гледна точка фашизмът представлява не само средство да се предотврати пролетарската революция, но и опит да и се предложи алтернатива.
От края на Втората световна война вече изминаха 36 години. През това време две нови поколения навлязоха в живота. Те нямат лични впечатления от фашизма. Техните представи са почерпани от многобройните книги и филми. Поради тази причина за много от тях фашизмът изглежда по-скоро екзотичен, отколкото ужасен. Мъките, страданията, скърбите и безбройните жертви, които фашизмът наложи на старото поколение, в тяхното въображение не са така живи и ярки, както у съвременниците. Времето е направило сноето.
Това е естествено. Всички събития един ден стават история. И новите поколения не са длъжни да живеят с историята, с представата за мъките и жертвете на техните предшественици. Те си иман нови задачи, преследват свои цели. Иначе не щяха да се рацличават от предходните поколения.
Но точно тук се крие голямата опасност. Защото по такъв начин се поражда благодушно отношение, отсъствие на политическа бдителност спрямо големите опасности на епохата, а същевременно фашизмът не е само история.
Като потенциална опасност фашизмът съществува и сега.
Множество събития почти ежедневно ни напомнят за нея. Най-последното беше несполучливият опит за десен профашистки преврат в Испания, извършен от националните гвардейци чрез въоръженото нахлуване в парламента.
Атентаторът, който направи покушение върху президента на САЩ Роналд Рейгън, се оказа идейно и организационно свързан с американската националсоциалистическа партия, съществуваща съвсев свободно в тази страна.