Легално съществуват националсоциалистически и други неофашистки партии и групировки в редица страни на Западна Европа. Засега те са малочислени и нямат сериозно влияние върху политическия живот, но вече не са безвредни.
Някои от тях провеждат военна подготовка на членовете си при полеви условия, други се одързостяват да организират международни срещи и събрания, да маршируват по улиците и да пеят фашистки песни, да поругават паметници на антифашистката борба; да нападат синагоги или да организират расистки изстъпления срещу цветнокожото население. Стана обикновено явление извършването на бомбени атентати на обществени места, жертва на които стават съвсем невинни хора. В отделни страни на Западна Европа периодически излизат на мода ту мустачките, ту прическата на Хитлер.
В цялата тази неофашистка вакханалия повече от всичко обизпокоява благодушното отношение на някои западни правителства към този род прояви. На тях се гледа като на безобидни рецидиви от миналото, които не представляват реална опасност. Но едва ли е необходимо да напомняме, че в началото и партията на Хитлер беше пъстра сбирщина, за която никой не допускаше, че един ден ще вземе властта.
Само с това недалновидно отношение можем да си обясним защо Хитлер и досега продължава да се води за почетен гражданин на 179 западногермански градове, защо многобройни негови биографии, издавани в големи тиражи и свободно разпространявани на пазара, както и разпространяването на всевъзможни политически реликви на Третия райх на баснословни цени днес вече представлява същинска хитлериада; защо официални среди или държавни институции се застъпват за обявяване давност за престъпленията на нацизма и пр.
Снизходителното отношение към най-престъпното социално-политическо явление на XX век — фашизма — се проявява и в други случаи. На 15 декември 1980г. западноберлинският окръжен съд обяви решението си посмъртно да оправдае Ван дер Любе. Присъдата, коята Имперският съд в 1933г. му е издал, беше призната за «явно извращение на правото». Ван дер Любе трябвало да бъде съден само като подпалвач на сграда. За това, че той е бил манипулиращо оръдие на самите подпалвачи, не се казва нищо. Казаното за главния подсъдим — Г. Димитров — е толкова скромно, че по същество представлява изопачаване на историческата действителност.
Той е представен като най-обикновен подсъдим, оправдан поради липса на доказателства. За неговата титанична борба срещу възходящата «кафява чума», за тежките морални и политически удари, които нанесе на националсоциализма в самото начало, за неговия героичен пример, както и за прозренията му в бъдещето, които впоследствие историята потвърди напълно, също нищо не се каза.
Сякаш в Лайпцигския процес в 1933–1934г. се е гледало някакво криминално дело, а не е било сблъсък на две идеологии и на две политически системи.
Още по обезпокояващи са случаите на благодушно отношение към възраждащите се фашистки движения, където официалната държавна полиция в някои страни, водена от формално-демократични съображения, охранява техните митинги и събрания, и то от… демократичната общественост, от антифашистите.
Едва ли е необходимо да се доказва, че благодушното и снизходително отношение към фашистката опасност, както и подценяването и, я прави още по-реална.
Но, от друга страна, доколкото реалността на тази заплаха се определя не само психологически и социално-психологически фактори, а в много по-голяма степен от икономически, политически, исторически причини, налага се едно по-широко разглеждане на нещата.
Ние смятаме, че въпросът за възможното възраждане на фашизма трябва да се поставя и решава строго научно, а не емпирично или пропагандистки.
Преди всичко се налага разграничаване между историческата и политическата изживяност на фашизма. Като всяко социално явление и той подлежи на двете форми на отрицание.
В първия — историческия — смисъл фашизмът действително е вече изживян и за неговото възвръщане не може да става дума. Това означава, че като идея и политическа практика, претендераща, че открива нов път на човечеството, нов ред в света и друг, по-висок смисъл на човешкия живот, фашизмът се е провалил напълно и безвъзвратно.
След разкритията в края на Втората световно война и особено слид Нюрнбергския процес, който направи достояние на народите цялата огромна документация за чудовищните престъпления на фашизма, той повече не може да бъде привлекателен за никой народ. За човечеството той е вече една изконсумирана идея.