Тоталитарната фашистка държава не може да се либерализира и демократизира, без да се разложи. От нея към демокрацията води само един единствен път — разложението, където военната диктатура е само преходно, междинно звено.
5. Стихиен стремеж към многопартийна система
Разложението на фашистката държава и активизирането на гражданското общество като опозиционна сила спрямо държавата неизбежно довежда до възстановяването на изпитаните в класовото общество оръдия за политическа борба, каквито са партиите и следващите ги масови организации и съюзи. Те стават естествен отдушник за онази огромна обществена енергия, когато фашистката държава дълго време е държала замразена посредством нейната специфична политическа система. Хосе Гарсиа пише, че на етапа на разложението на Испания «съществуват даже повече партии, младежки и профсъюзни организации, отколкото при монархията и републиката» (20–432).
«В Испания, даже повече от когато и да било, започнаха да се появяват десетки партии и организации от всички оттенъци — революционни и реформистки, пролетарски и буржоазни, монархически и републикански, католически и анархо-синдикалистки. Създадоха се съюзи на разлечните партии и движения на отделните политически сили. Това беше труден и сложен процес, свидетелствуваш преди всичко за активизирането на антифашисткото подполие и за появяването в страната на своеобразно полулегално съществуване на множество партии. Диктатурата вече не беше в сила да преустанови този процес» (20–420).
По-важните измежду тези партии са:
1. Монархическата партия «Испански съюз» начело с Хоахин Сатрустети. Тя се появи през 1959г. Поддържа претендента за испанския трон дон Хуан, но същевременно смята, че в страната трябва да съществува многопартийна система. Нейната програма може да се резюмира така: конституционна монархия, в рамките на която трябва да съществува многопартийна система, свободни профсъюзи, широко социално законодателство и политически свободи.
2. Монархическата конституционна партия иска демократически режим, установен чрез референдум.
3. Социална партия на демократическото действие се изказва за провеждане на «дълбока аграрна реформа и влизането на Испания в европейската интеграция» (20–241).
4. Традиционалисткият съюз между монархическите партии е най-консервативен. Той говори за управление на страната от монарх с участието на народа и за справедливо разпределение на националния доход.
5. Християнсоциалната демокрация — най-значителната християнска демократическа партия — възниква през 1960г.
Нейната програма е «демокрация в областта на политиката и икономиката при справедливо и равномерно разпределяне на обществените блага» (20–422). Тя признава правото на дон Хуан да стане монарх на страната, но същевременно признава и правото на народа да избере такава форма на управление на страната, каквато намира за добре.
6. От лявото крило на християнската демокрация възниква Лявата християнска демокрация — една партия, която в програмата си се изказва за конституционна монархия, но същевременно счита, че назрелите социални проблеми на Испания трябва да се решат радикално, без да се допуска нова гражданска война.
7. Особено силна е Партията на католическото действие. Тя има влияние както сред селячеството и работниците, така и сред значителна част от интелигенцията. Нейният орган «Еклезия» понякога бичува безпощадно престъпленията на фашистката държава, обявявайки се открито в защита на стачкуващите работници: «Подобно на това, както войната е последен аргумент, когато една от страните вижда, че с нейната гледна точка не желаят да се съобразяват, така и стачката се явява последно средство, намиращо се в разположение на работниците, когато те видят, че техните права се игнорират» (26–84).
8. Католическата християнско-демократическа партия се обявява за преобразование на съществуващата в страната структура, за икономическо планиране и влизане в европейската интеграция.
9. Републиканското действие на испанската демокрация възниква като партия през 1959г. Тя обединява буржоазните републиканци на втората Испанса република. Програмата и се свежда до типичните лозунги на класическия буржоазен републиканизъм: република граждански и лични свободи, аграрна реформа, икономическо планиране.